Засекретиха част от доклада за дейността на временната комисия по казуса “Исторически парк” на Ивелин Михайлов

Исторически парк, Цвета Рангелова

Част от доклада за дейността на временната комисия за проверка на всички факти и обстоятелства на данни за извършени престъпления във връзка с дейността на Ивелин Михайлов – идеологът на ПП „Величие“ и изградения в село Неофит Рилски, община Ветрино, културно-исторически комплекс „Исторически парк“, бе засекретен.

Въпреки това до публичността достигнаха основните резултати от дейността на комисията, изложени от председателя на комисията – Цвета Рангелова от “Възраждане”, определена с разпореждане на председателя на Народното събрание. Преди да представи пред депутатите засекретеното приложение, Рангелова изчете доклада за дейността на комисията.

В резултат на проведените заседения, при които са били изслушани доц. Григор Сарийски, полк. Стефан Калчев и Симеон Иванов. Петър Джелепов, изпълняващ длъжността заместник-председател на КФН, Румен Спецов – изпълнителен директор на HAП, Пламен Тончев – председател на ДАНС, журналистът Симон Милков, комисията научава следното – откакто е създаден „Исторически парк“ АД генерира само загуби.

За 2021 г. – това е последният регистриран отчет, загубата е в размер на над 8 000 лв. и капитализирана загуба за около 4.5 милиона лв. приблизително, което означава, че дружеството е с отрицателен капитал.

Стойността на активите на “Исторически парк” са с така нареченото балансово число 13.5 милиона, срещу което стоят грубо 16 или 17 милиона приблизително активи, още толкова пасиви. Според изслушания от комисията доц. Сарийски, ако се реши да се ликвидира дружеството, няма да е возможно да се покрият всички задължения, за да могат да бъдат удовлетворени по някакъв начин интересите на акционерите.

От Комисията за финансов надзор посочили, че още от 2019 г. разследват дейността на „Исторически парк“, като са проверявали и дали е имало публично предлагане на ценни книжа. Определението, с което излиза КФН е, че няма публично предлагане, тъй като сделките са между частно-правни субекти.

Доцент Сарийски изразил мнение, че е странно, че КФН е излязла с такова заключение, тъй като по същество акциите на „Исторически парк“ АД са предлагани към широката публика.

Към момента Комисията за финансов надзор е прехвърлила казуса с “Исторически парк” към прокуратурата с идеята да бъде направена оценка дали инвеститорите не са въвеждани в заблуждение относно потенциала за генериране на печалби.

Пред комисията доц. Сарийски направил следната сметка – при предвидени 600 000 посетители, ако всеки от тях закупи билет за входна стойност от 50 лв., то към края на годината трябва да има около 30 милиона приходи.

Като се приспаднат данъците в размер на около 3 милиона, и с остатъка от разходите, които са от порядъка на около 3-4 милиона, разликата между остатъчната стойност която има, след като се приспадне печалбата с около 3-4 милиона разходи, може да се генерира 24 милиона приходи, което е нереалистично.

Нереалистичен е и човекопотокът, който се очаква. От тази гледна точка информацията, която получава потенциалният инвеститор, когато е приканван да инвестира в „Исторически парк“ е меко казано далече от истината, посочва доц. Сарийски.

Има данни, чe са били канени лица да участват не като вложители в акции, а като заемодатели -тоест да получават своите приходи на база лихва, която могат да получат от облигации или някаква друга форма на даване на пари назаем.

В зaключeниe доц. Сарийски обобщи, че на първо място интересите на инвеститорите не са защитени. Второ, че начинът, по който се представя информацията за „Исторически парк“ е размита и неактуална. На трето място – обещанията, които са давани на инвеститорите, са меко казано нереалистични.

Временната Комисия изслушва и полковник Стефан Калчев, собственик на охранителната фирма, която е имала договор за охрана на културно-историческия комплекс „Исторически парк“.

Пред комисията полк. Калчев разказва, че е осъществявал охраната на комплекса в продължение на шест години. Поетапно за период от четири години (от 2013 г. до 2017 г.) той е давал на ръка на Ивелин Михайлов 190 000 лв. с обещание, че ще получи дивиденти от вложените средства.

Парите били лични средства, част от които са били обезщетения от армията. През 2017 г. Стефан Калчев преустановява да дава пари на Ивелин Михайлов и започва да изисква от него да му върне дължимото. Михайлов многократно отлага връщането на парите с различни доводи. С течение на времето започват заплахи срещу полк. Калчев, които ескалират след подаване на жалба от негова страна до главния секретар на министерството на вътрешните работи.

При изслушването на изпълняващия длъжността заместник-председател на КФН Петър Джелепов се изяснили следните обстоятелства:
В свои интервюта Ивелин Михайлов твърди, че има над 1000 акционери. При справка в Търговския регистър се установява, че акционерите са трима. При наличието на данни, че пакета акции – 200 броя, който е предлаган през 2017 г. за 20 000 лева., и който през 2019 г. е предлаган за 50 000 лв., КФН прави предположение, че последващите продажби на акции са вторична продажба на съществуващите акции. Това означава, че с инвестицията не се увеличава капитала на дружеството.

След подадения сигнал от журналисти през март 2019 г., КФН подава първия си сигнал към прокуратурата през месец юли 2019 година. След това са подавани абсолютно всички данни на Апелативна прокуратура – Варна, както следва: на 15 декември 2021 г. за втори път е подаден сигнал и за трети път на 18 април 2022 г. са предоставени данни на Окръжния следствен отдел към Областна прокуратура – Варна.

Временната комисия изслушва и Симон Милков, който заявява, че се занимава с журналистическо разследване по казуса „Исторически парк“ от месец февруари 2024 година.

Пред комисията Милков изрежда някои от дружествата, които са част от обръча от фирми на Ивелин Михайлов. Посочва и най-важните фирми на Силвия Попова, съпруга на кмета на град Пазарджик – Тодор Попов, която е в съдружие с Ивелин Михайлов. Пред комисията Симон Милков показва разходен касов ордер, подписан от Ивелин Михайлов за сумата от 199 000 лева. Тези пари са вкарвани кеш по капитала на конкретни дружества и според Милков именно това е схемата на Михайлов.

Симон Милков разказва и за срещите си с директора на ГДБОП – Явор Серафимов, както и за тези в сектор „Контратероризъм“ към ГДБОП относно притежаваните от Ивелин Михайлов оръжия. Пред комисията Милков заявява, че е подал сигнали по линия на предполагаеми финансови престъпления; по линия на тероризъм и контратероризъм; за незаконни регистрации по настоящ адрес, както и за незаконно придобито имущество.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

След "пренареждането" на мандатите и влизането на "Величие" в 51-ото Народно събрание, смятате ли, че има риск за кабинета?

Подкаст