Днес, 13 август, се отбелязват 101 години от рождението на явлението в българската естрада – певицата Леа Иванова.
Наричат я “атомната бомба” на Балканите – заради енергията, с която се раздава без остатък на публиката. С оркестъра, в който на пианото свири мъжът й Еди Казасян, тя обикаля Европа, САЩ, включително и Пуерто Рико, за да види острова, който възпява в песента си “Чико от Порто Рико“. Други нейни незабравими песни са “Спри до мен“, “С песен започва ми денят“, “Шушу – мушу“, “Цум, цум, цум“, “Неграмотно сърце“, “Би трябвало да имам два живота“.
Съпругът й Еди Казасян разказва как веднъж след концерт в Германия, импресарио от Испания й предложил договор да пее в родината му. Тя веднага направила уговорката, че може да дойде, но само с мъжа си – който е пианист. Испанецът я попита – а той може ли да свири испански народни песни? Еди Казасян искал да се намеси и да обясни, че това са много сложни неща, но Леа го настъпила и отговорила вместо него, че той тъкмо испански народни песни свири най-добре. После прошушнала на мъжа си, че, когато има подобна възможност, той и атомна бомба трябва да може да направи.
Заради тази случка Еди Казасян определя Леа Иванова като много смел човек, който иска нещата да се случват сега и веднага. Вероятно отчасти и на смелостта й се дължи шанса да пее на една сцена с имена като Том Джоунс, Луис Армстронг, Ела Фицджералд, Хари Белафонте.
Първите й изяви са през средата на 30-е тодини. През 1938 г. започва съвместната й работа с Асен Овчаров – човекът, който създава първия джазов оркестър в България. До 1948 година репертоарът на Леа се състои от песни в стил суинг, а любимата й певица е Ела Фицджералд. По-късно, след като е въдворена в трудов лагер за няколко месеца заради волността й да изпълнява песни на английски език по време на комсомолска вечер, в репертоара й настъпва промяна.
От 1956 г. тя работи с оркестрите на Христо Вучков и на Димитър Ганев и с големия оркестър към концертна дирекция с ръководител Борис Симеонов и Емил Георгиев. В този период тя записва
песните “Цум, цум, цум” и “Чико от Порто Рико”, с които става изключително популярна.
Важен етап от творческата кариера на Леа Иванова е срещата й с Еди Казасян – неин съпруг – до смъртта й през 1986 година. Той сформира оркестър, който работи с Леа в продължение на близо 30 години.
Ръката й е парализирана, когато записва няколко песни по музика на Еди Казасян, сред които “Неграмотно сърце” и “Би трябвало да имам два живота”, която напълно отговаря на нейния, още повече, че нейната детска мечта била да бъде оперна певица. Но светилото по онова време в оперното изкуство и в музикалната педагогика – Анна Тодорова, като я прослушала и отсякла: “От теб оперна певица няма да стане” и така й отворила широко вратата първо към джаза, а после към естрадата.
Самата Леа Иванова споделяла пред Ирина Чмихова, че човек не се учи на естрадно пее, а човек се ражда за естрадата. Разбира се, тя имала предвид онази естрада, при която изнасяла по десет концерта на ден – от 10 сутринта до 23 вечерта със стремежа винаги да бъде различна и никога да не прави едно и също нещо два пъти. Защото животът не се дава два пъти, а Леа Иванова го напуска рано – отива си от този свят на 28 май 1986 г., на 62-годишна възраст.
