101 години от рождението на Леа Иванова – “атомната бомба” на Балканите

Леа Иванова

Днес, 13 август, се отбелязват 101 години от рождението на явлението в българската естрада – певицата Леа Иванова.

Наричат я “атомната бомба” на Балканите – заради енергията, с която се раздава без остатък на публиката. С оркестъра, в който на пианото свири мъжът й Еди Казасян, тя обикаля Европа, САЩ, включително и Пуерто Рико, за да види острова, който възпява в песента си “Чико от Порто Рико“. Други нейни незабравими песни са “Спри до мен“, “С песен започва ми денят“, “Шушу – мушу“, “Цум, цум, цум“, “Неграмотно сърце“, “Би трябвало да имам два живота“.

Съпругът й Еди Казасян разказва как веднъж след концерт в Германия, импресарио от Испания й предложил договор да пее в родината му. Тя веднага направила уговорката, че може да дойде, но само с мъжа си – който е пианист. Испанецът я попита – а той може ли да свири испански народни песни? Еди Казасян искал да се намеси и да обясни, че това са много сложни неща, но Леа го настъпила и отговорила вместо него, че той тъкмо испански народни песни свири най-добре. После прошушнала на мъжа си, че, когато има подобна възможност, той и атомна бомба трябва да може да направи.

Заради тази случка Еди Казасян определя Леа Иванова като много смел човек, който иска нещата да се случват сега и веднага. Вероятно отчасти и на смелостта й се дължи шанса да пее на една сцена с имена като Том Джоунс, Луис Армстронг, Ела Фицджералд, Хари Белафонте.

Първите й изяви са през средата на 30-е тодини. През 1938 г. започва съвместната й работа с Асен Овчаров – човекът, който създава първия джазов оркестър в България. До 1948 година репертоарът на Леа се състои от песни в стил суинг, а любимата й певица е Ела Фицджералд. По-късно, след като е въдворена в трудов лагер за няколко месеца заради волността й да изпълнява песни на английски език по време на комсомолска вечер, в репертоара й настъпва промяна.

От 1956 г. тя работи с оркестрите на Христо Вучков и на Димитър Ганев и с големия оркестър към концертна дирекция с ръководител Борис Симеонов и Емил Георгиев. В този период тя записва
песните “Цум, цум, цум” и “Чико от Порто Рико”, с които става изключително популярна.

Важен етап от творческата кариера на Леа Иванова е срещата й с Еди Казасян – неин съпруг – до смъртта й през 1986 година. Той сформира оркестър, който работи с Леа в продължение на близо 30 години.

Ръката й е парализирана, когато записва няколко песни по музика на Еди Казасян, сред които “Неграмотно сърце” и “Би трябвало да имам два живота”, която напълно отговаря на нейния, още повече, че нейната детска мечта била да бъде оперна певица. Но светилото по онова време в оперното изкуство и в музикалната педагогика – Анна Тодорова, като я прослушала и отсякла: “От теб оперна певица няма да стане” и така й отворила широко вратата първо към джаза, а после към естрадата.

Самата Леа Иванова споделяла пред Ирина Чмихова, че човек не се учи на естрадно пее, а човек се ражда за естрадата. Разбира се, тя имала предвид онази естрада, при която изнасяла по десет концерта на ден – от 10 сутринта до 23 вечерта със стремежа винаги да бъде различна и никога да не прави едно и също нещо два пъти. Защото животът не се дава два пъти, а Леа Иванова го напуска рано – отива си от този свят на 28 май 1986 г., на 62-годишна възраст.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст