България, за разлика от Гърция, Южна Испания и африканските страни, има доста прилични водни запаси. Това може да бъде проверено в бюлетините на Министерството на околната среда и водите чрез нивата на язовирите. МОСВ стопанисва 52 комплексни язовира, като 12 от тях са за питейно-битово снабдяване и в момента са пълни над 60 процента. Когато започнат есенните дъждове, обемът им ще се вдигне поне до 80-90 процента, а може и повече. Заради лошото стопанисване на природните ресурси обаче все повече населени места са на воден режим.
На воден режим са Ловеч и Плевен, плюс още 297 населени места, пръснати из 92 общини. Всъщност, “селата и паланките”, оставени на сухо са много повече, защото има и такива с частичен воден режим. Според оценка на експерти, този проблем засяга над 15% от българското население, като тенденцията е броят на засегнатите да се увеличава.
В поседните дни станахме свидетели на абсурди. В шуменските села Климент, Тъкач, Наум, Венец, Изгрев, Осеновец и Буйновица
вода по чешмите има само на четна дата.
Още по-нелепо е, че има и случаи, в които водата идва само преди обед и хората не могат да я ползват, защото са на работа. Какъв по-голям абсурд от това да си вземеш отпуска, за да си пуснеш пералнята и да измиеш тоалетната?
Най-често соченият с пръст виновник за безводието са климатичните промени. Те са неоспорим факт и затова от няколко години на Балканите летата стават все по-сухи и по-горещи, а температури над 30-35°C се задържат дори през октомври. Този ръст в температурите няма как да не доведе до сериозни последствия за селското стопанство и водите на региона.
Това е едната страна, а другата е
нехайството, което управляващи демонстрират от десетилетия.
Колко ли милиарди са взети от Брюксел по оперативните програми за подобни проекти, колко ли обещания за супер ВиК холдиниг сме чували? Това, което виждаме обаче са стари тръби, по които изтича огромно количество питейна вода, чести аварии, липса на напоителни системи (защото е недопустимо да се полива с питейна вода) и поголовна сеч на гори. Да не забравяме и трескавото презастрояване на по-големите градове, което допълнително влошава проблема.
Едва ли в бъдеще летата ще станат по-дъждовни и по-хладни, така че, ако продължим да я караме същия начин, много скоро
половината от българското население ще остане съвсем на сухо.
Наскоро служебинят министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова призна, че към момента се действа краткосрочно. Да се надяваме, че ако в близко бъдеще се появи редовно правителство, което ще се заеме сериозно с темата и ще поработи в дългосрочна перспектива, обезпечено с достатъчно пари и “оковано” с конкретни срокове за ремонт и подмяна на старите системи.
Огромни глоби за
сеч във водосборите на водохващанията обаче могат да се наложат веднага.
През седмицата експерти предупредиха, че близо 40% от вододайните зони по закон не са обявени за такива, което означава, че всеки може да отиде там и да сече наволя.
Другото важно условие за справяне с безводието е да бъдат заделени достатъчно средства, за да спре работата на парче, която по традиция излиза двойно по-скъпа.
През седмицата служебният министър на земеделието Георги Тахов съобщи в парламента, че загубата на вода е проблем, който до голяма степен се дължи на
липсата на инвестиции в подземната инфраструктура на „Напоителни системи“.
Той увери, че в земеделското министерство са подготвили цялостна стратегия за подобряване на инфраструктурата, за да не се губи питейна вода.
Свикнали сме да реагираме когато каруцата вече се е преобърнала. В този случай това още не се е случило, така че има шанс да не стигнем до къпане и пране в реките. В Перловската река няма да ни се получи с хигиената.