Остават броени дни до крайния срок, в който България трябва да съобщи кои са нейните номинации за еврокомисар. Все още не сме заявили официално какъв ресор искаме в новата Европейска комисия и кого предлагаме. Още миналия месец председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен изпрати писма до държавите членки на ЕС с настояване до 30 август да посочат по двама кандидати – мъж и жена. Остават десет дни дотогава, а ние не сме изпратили в Брюксел нито едно име.
Преди седмица отиващото си служебно правителство призна, че разговори с евентуални кандидати не са водени. Неофициално обаче в медиите са завъртяха доста имена, сред които неуспялата с ротацията Мария Габриел, Росен Желязков от ГЕРБ и евродепутатът Андрей Новаков. Престижното издание „Политико“ пък обяви
за пореден път обяви Ева Майдел като бъдещ български еврокомисар.
Някои анализатори твърдяха, че щом встъпи в длъжност, правителството на бившия вече бъдещ служебен премиер Горица Кожарева ще номинира досегашния ни еврокомисар Илиана Иванова. Това обаче не се случи, което не означава, че номинацията на новия ни пратеник в Брюксел трябва да бъде отлагана до безкрай.
Политическата криза и неуспехът да се състави редовно и служебно правителството, предизвикаха такива партийни междуособици, че европейските теми тутакси се озоваха не в периферията на общественото внимание, ами оттатък… Въпреки че ресорът на новия ни еврокомисар е не просто въпрос на престиж, а изключително важно обстоятелство за
реалното ни участие в управлението на Европейския съюз.
Досега страната ни е отговаряла за потребителите, хуманитарната помощ, бюджета, цифровата икономика, иновациите и образованието.
Oт 2007 г., когато България се присъедини към ЕС, до днес, за еврокомисари са номинирани и избирани само жени.
Първа на поста беше Меглена Кунева, която пое ресорът „Защита правата на потребителите”.
С най-престижен ресор бе Кристалина Георгиева, която
през втория си мандат стана заместник-председател на Комисията
и отговаряше за един от най-важните „сегменти“ на комисията – „Бюджет и човешки ресурси“. В края на втория си мандат Кристалина Георгиева се отказа от поста си и стана главен изпълнителен директор на Световната банка.
На нейно място в Брюксел бе пратена Мария-Габриел, която отговаряше за цифровата икономика, а през следващия си мандат (2019 г.-2023 г.) – за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и растежа.
Също неофициално, съдейки от коментари в медиите,
предпочитаните от страната ни ресори са транспорт или енергетика.
В този контекст, в понеделник (19 август) Камарата на автомобилните превозвачи в България излезе със становище, че България трябва да декларира категоричен интерес към ресор „Транспорт“ в заявката за нов еврокомисар от страната ни.
Според браншовата организация такава заявка ще е
проява на изключителна политическа далновидност,
защото би дала възможност българин да стои в основата на процесите предстоящите разтърсващи реформи в сектора за цяла Европа. Като се има предвид спора за забраната на двигатели с вътрешно горене от 2035 г. и реформите в транспортния сектор, ресорът наистина е много важен.
От организацията посочват, че заявката на България за еврокомисар ще предопредели позициите на страната ни в Комисията в следващите пет години. Сега въпросът е – дали на фона на вътрешнополитическите боричкания
ще се издигнем нагоре или ще продължим да вегетираме в края на опашката?
„За момента разговорът за подходящата номинация и възможните ресори отстъпва пред „евтиното шоу“, което се разиграва на родна земя“, посочват от Камарата на автомобилните превозвачи.
По принцип източноевропейските страни рядко получават от най-желаните ресори, но това не означава, че не трябва да се борят за тях. В противен случай ще се получи така, че големите и пробивните получават каквото искат, а останалите получаваме каквито трохи ни подхвърлят. Но по-лошото от това е срамната липса на интерес от нашата страна.
