През 2013-а десетки представители на швейцарския бизнес пътували до Пекин, за да присъстват на подписването на споразумение за свободна търговия между Швейцария и Китай, поливайки успеха с шампанско. Въведеният година по-късно в действие пакт пък бил определен по онова време в доклад на “Прайсуотърхаус Купърс” като знакова договореност, която “преобразява международния търговски пейзаж” и може дори да допринесе за “повторната индустриализация на Швейцария”.
Днес, десет години по-късно, сделката трябва да бъде подновена, но еуфорията е отминала, отразявайки променената геополитическа обстановка, дефинирана от конкуренцията межу Съединените щати и Китай. Някои анализатори дори се питат дали разговорите изобщо ще дадат резултат.
Загрижеността за съдбата на търговското споразумение е потвърждение за неустойчивото положение на алпийския оазис, притиснат между враждуващите глобални сили, което хвърля сянка върху традиционната й независимост в ред сфери – от неутралността до самостоятелните й икономически усилия. Мерките на Вашингтон да забрани достъпа на китайците до съвременни технологии и старанието на Европейския съюз да следва американците по петите, поставя заклещените по средата швейцарски компании в особен риск.
Базираният в Цюрих индустриален гигант ABB беше обследван под лупа преди месеци във връзка с формулираните от комисия на щатския Конгрес потенциални “опасности за киберсигурността, заплахи за външното разузнаване и неустойчивост на продоволствените вериги”, свързани с участието на китайски държавни дружества в доставените от швейцарската компания кранове за американски пристанища. ABB е отговорила на въпросника на комисията “старателно”.
Днес прехваленият швейцарски фармацевтичен бранш и съпътстващият го биотехнологичен сектор следят нервно новото щатско законодателство, което може да ограничи възможностите му за сътрудничество с Китай.
Напоследък Швейцария отново беше притисната, този път от критиките на западните партньори за отказа си да позволи изпращането на оръжия на Украйна, за да се защити срещу руското нахлуване, както и за неглижирането на санкциите срещу Москва. Самият факт, че Берн се присъедини към наказателната акция на западните сили беше окачествен от множество швейцарци като де факто край на столетния принцип на неутралитет на страната им.
Швейцарските отношения с Пекин също са нееднозначни. Китайците премахнаха визите за швейцарските туристи и свързаните с бизнес пътувания през януари когато китайският премиер Ли Цян посети Швейцария и положи основите на меморандум за разбипателство, формализиращ намерението на двете страни да осъвременят споразумението за свободна търговия. Което не попречи на Китай да откаже да присъства на организираните през юни с посредничеството на Берн мирни преговори за Украйна. Междувременно Syngenta Group – швейцарският гигант за агрохимикали, собственост на Sinochem Holding Corp. of China, оттегли дълго отлаганото заявление за първоначална публична емисия в размер на 9 млрд. щ. долара в Шанхай, позовавайки се на регулаторните рискове за чуждестранните компании в Китай.
Но докато други държави полагат усилия да ограничат бизнес отношенията с Пекин, швейцарският износ за азиатския колос – основно на стоки като машини, фармацевтични продукти и часовници – надхвърля оборота както на САЩ, така и на ЕС, нараствайки с три четвърти от подписването на търговската сделка. За сравнение, за същия период увеличението за ЕС е 54%, а на САЩ – 20%, по данни на швейцарските митнически служби.
Големият страх на много компании е, че един ден Вашингтон може да нареди спирането на трансфера на технологии, коментира Жан-Филип Кол – заместник директор на Асоциацията на швейцарските сектори за машиностроене и електротехника Swissmem. И добавя, че би било “катастрофа”, ако се наложи да избират между САЩ и Китай. “Изтеглянето от Китай ще е невъзможно и ще се равнява на “частична ампутация” на компаниите им”, посочва Кол.
Берн се старае да поддържа добри отношения с Пекин, но се сблъсква все по-често с растящата вътрешна съпротива и критики, подгрявани от съобщения за китайско вмешателство. В последния си годишен доклад Швейцарската федерална разузнавателна служба твърди, че “е твърде възможно китайското разузнаване да се възползва по-активно от недипломатически източници от руското”, чрез лица, работещи под приритие като учени, журналисти или бизнесмени.
Китайското посолство в Берн отхвърля подобни внушения и посочва, че “последните доклади за т. нар. китайски шпиони в Швейцария са измислици, целящи да дискредитират и навредят на Китай”. Дипломатическата служба допълва, че Пекин развива взаимно изгодно сътрудничество с Швейцария, отговарящо на законите и регулациите.
През 2022-а швейцарското правителство реши при затворени врата да не се включи в санкциите на ЕС срещу Китай заради обвиненията за нарушаване на човешките права на уйгурите в провинция Синдзян. А неотдавна се обяви против удължаване на срока на сегашната си стратегия към азиатския гигант след изтичането му в края на 2024-а. И в двата случая членовете на парламента критикуваха кабинета за мекия подход, целящ да се избегнат икономически последствия.
За Симона Грано – експерт по Китай в университета в Цюрих, “Швейцария продължава да живее с остарелите си схващания, че може да продължи да провежда собствена външна политика и да следва среден път, в който областта на икономиката не се влияе от политическите проблеми или от геополитиката”.
На практика, подобен подход изглежда невъзможен, защото Вашингтон разширява контрола върху износа срещу Пекин и обвързва партньорите си със забрани на технологични съоръжения – рядък пункт на разбирателство между демократи и републиканци. А това означава, че след президентските избори отвъд Атлантика през ноември, няма да има прошка нито за Швейцария, нито за която и да било друга страна.
Следващата фаза на американския протекционизъм ще е секторът за химикали и фармацевтика, който има почти 50% дял в швейцарския износ в размер на 157 млрд. щ. долара. Законът за биосигурност (Biosecure Act) в момента е в Конгреса и предвижда забрана за държавните агенции да си сътрудничат с китайски биотехнологични фирми в името на националната сигурност.
Съединените щати остават най-важният експортен пазар за швейцарските фармацевтични компании, но китайските фирми имат ключово участие чрез веригите за доставки – от предклинични проучвания до лицензиране. Тази взаимна обвързаност е червен флаг за американските законодатели и стана още по-провокативна откакто една от основните китайски биотехнологични компании, цитирана в законодателната норма (базираната в Шанхай Wuxi AppTec Co.) откри поделение в Швейцария.
В отговор, китайското посолство обвини американците, че “все по-често надхвърлят обхавата на концепцията за национална сигурност”, с което “нарушават сериозно” принципите на пазарната икономика и честната конкуренция.
За Михаел Алторфер – главен изълнителен директор на Швейцарската асоциация за биотехнологии – законът “е следващата фаза за протекционизъм в Америка”.
Швейцария има дългогодишни отношения с Китай – тя е първата западна държава, признала Народната република по времето на Мао Дзедун през 1950-а. Три десетилетия по-късно производителят на асансьори Schindler Holding става първата западна фирма, основала съвместно дружество в азиатския колос с държавно предприятие.
Новата геополитическа реалност обаче променя перспективата за подобен род сътрудничество и усложнява осъвременяването на споразумението за свободна търговия. А и всеки предоговорен текст ще трябва да бъде подложен на референдум, съгласно швейцарската система за пряка демокрация. Не е ясно също дали евентуалната нова сделка ще бъде одобрена без включването на изисквания за гарантиране на човешките права и условията на труд.
За Петер Бахман – изпълнителен директор на Швейцарско-китайската търговска камара от 2014-а до миналата година, днешната реалност е, че Швейцария се нуждае от споразумението за свободна търговия повече отколкото Китай. Просто защото работещите добре досега швейцарска адаптивност и посредничество, вече не са на мода “и други ценности са станали по-важни”.
