Така наречената сглобка между ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ управляваше с вътрешен министър Калин Стоянов. След това служебният премиер Димитър Главчев продължи традицията, а сега стана ясно, че без Калин Стоянов Горица Кожарева не може да ръководи служебно правителство. Тя буквално заяви, че без него няма да се случат нещата, само че пропусна да каже защо. Оказа се, че в най-новата ни политическа история, по-ценен кадър от него не сме имали.
Питам се защо, след като този вътрешен министър е толкова изключителен, не го изберат за омбудман, че да може после да стане я служебен министър, я еврокомисар, я шеф на Интерпол или съдия в Съда по правата на човека в Страсбург? Да не забравяме, че все пак се съгласува служебно правителство, което трябва да добута държавата но “съответните” парламентарни избори и да организира мирното им протичане. Няма ли друг кадър в тази държава, освен Стоянов, който да свърши тази работа, че на почти едногодишното ходене по мъките краят му още не се вижда?
Решението на президента Румен Радев в понеделник (19 август) да отхвърли предложения от Горица Кожарева състав на правителство заради
присъствието на свързвания с Делян Пеевски вътрешен министър
създаде безпрецедентна ситуация. Радев отказа да подпише указа и обяви, че днес в парламента клетва няма да има. Тоест – на власт остава служебното правителство на Димитър Главчев, докато президентът не намери друг служебен премиер. На така страстно лелеяния си пост – министър на вътрешните работи – остава и незаменимия господин Стоянов.
„Помислете дали за Вас г-н Калин Стоянов е по-важен от това България да има спокойствие и правителство, или заради него
Вие сте готова да поемете отговорност за потенциална конституционна криза”,
каза Радев на Кожарева към края на церемонията в понеделник.
“Ама няма как да ви предложа. Аз съм се срещнала с всички нива в МВР. Взела съм своето решение убедено, информирано, експертно. Това е винаги бил подходът в работата ми. Така че няма аз да си променя за няколко часа убеждението кой да бъде министър на вътрешните работи”, отговори неосъщественият служебен премиер г-жа Кожарева.
Предвид ситуацията, Радев настоя по-късно парламентът да разшири “домовата книга”, както той нарича списъка от потенциални служебни премиери, заложен в новата Конституция. Това не е толкова лесно, защото вариантите са почти изчерпани. Шефът на парламента Рая Назарян се отказа, Главчев и Кожарева от Сметната палата не искат да се разделят със Стоянов, а
вторият заместник-председател на институцията – Тошко Тодоров,
най-вероятно също няма по-добра идея за вътрешен министър. Освен това, в неговия гардероб потракват толкова много скелети от близкото и по-далечно минало, че е по-добре ако държавният глава изобщо не се сети за него.
И накрая – за да стане кашата още по-гъста, Радев изключи опцията служебният премиер да е човек от ръководството на БНБ, а Народното събрание продължава да е много далеч от идеята за спешно избиране на омбудсман и заместник-омбудсман.
Ако
президентът и парламентът не успеят да решат уравнението,
държавата наистина влиза в тежка конституционна криза. А правителството на Главчев ще остане да управлява неопределено дълго време, което означава само едно: като нищо Калин Стоянов – в качеството си на вътрешен министър – ще обгрижва сигурността поне на още… няколко предсрочни парламентарни вота.
Спорове за вътрешния министър има от края на миналата година, когато ПП-ДБ поискаха оставката му след уличните погроми в София и кървавите сблъсъци между полицаите и т. нар. футболни фенове. Тогава
Делян Пеевски и Бойко Борисов страстно защитиха Стоянов
и той остана на поста си и дори след разпускането на (не)коалиционното правителство “Денков – Габриел”.
На самия Стоянов му е много сгодно да командва вътрешното ведомство и нарече онези, които го критикуват, “провалени политици”. А на подопечните му униформени и цивилни служители взе да им става навик всяка седмица да излизат на протести в негова подкрепа и срещу “политическите посегателства” към МВР.
На този фон се вижда ясно, че ако доскоро политиката ни куцаше, сега е в реанимацията – на системи. Изход въобще не се вижда, а възможните варианти са от лоши по-лоши. Но да не забравяме все пак, че тези хора ние сме ги избирали…
