Политическата криза, в която е изпаднала страната ни, както и липсата на ясен хоризонт какво ще се случи след поредните парламентарни избори през октомври, може да позабавят влизането на България в еврозоната. Въпреки че приемането на еврото – също като Шенген – е обявено за един от националните ни приоритети, вътрешнопартийните борби и междуособици пратиха всички останали теми в девета глуха.
Анализатори твърдят, че влизането ни в еврозоната може да се случи чак през 2026 г., а не както се очаква през 2025 година.
В августовската си прогноза „Икономист интелиджънс юнит“ (отделът за анализи на британското списание „Икономист“) отчита, че приемането на единната валута е технически възможно „в някакъв момент от 2025 г.“, но ако до края на настоящата година бъде покрито изискването за стабилност на цените и бъде формирано стабилно редовно правителство. Разбира се, ключовото условие е
инфлацията да не е над референтната стойност на Европейската централна банка.
Мрачните перспективи за резултатите от изборите през есента, където не се очаква нито една партия да спечели достатъчно гласове, за да има мнозинство и да излъчи кабинет, най-вероятно ще забавят пътя ни към еврото.
В анализа се казва, че програмата за капиталови разходи ще продължи да е почти изцяло зависима от парите на Европейския съюз, и по-специално – от средствата по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Въпросът е, че
милиардите от Брюксел продължават да са на трупчета, защото не ги усвояваме.
Част от българския бизнес също смята, че най-реалистичният срок е 2026 година.
Асоциацията на търговците на нехранителни стоки, която обхваща фирми за мебели, строителни материали, спортни стоки, книги и други, обяви през юни, че половината от членовете й смятат за реалистично да влезем в еврозоната през 2026 година. Те вече се подготвят за това, като се смята, че добрата подготовка за новата валута ще отнеме между 6 и 12 месеца.
Сред основните притеснения на търговците е необходимостта да се снабдят с достатъчно от т. нар. стартови комплекти. Тоест – евробанкноти и евроцентове, за да връщат на клиентите си ресто само в евро. Тези комплекти те могат да получат най-рано 15 дни преди обявената дата за приемане, но дали ще са безплатни, или ще се заплаща комисиона за получаването им – яснота няма!
През юни редовните конвергентни доклади на Европейската комисия и на ЕЦБ отчетоха, че
България не покрива критерия „Ценова стабилност“.
Към май, непосредствено преди публикуването на докладите, средното ниво на инфлация беше 5.1% – значително над референтната стойност за ценова стабилност от 3.3 процента. Въпреки че се очаква понижение на този показател през следващите месеци, най-вероятно базисната инфлация ще се запази висока заради ръста на заплатите и по-свития пазар на труда.
В същото време нагласите в обществото продължават да са разнопосочни. Според последното проучване на Евробарометър по темата, България е страната, в която по-голям дял от гражданите (71%) смятат, че еврото ще бъде въведено в рамките на пет години. Повечето българи – 64%, се опасяват, че въвеждането на еврото предизвика покачване на цените, а едва 44% от анкетираните вярват, че това ще е положителна стъпка за страната.
И понеже всеки народ си заслужава управниците, в момента държавата е в режим на изчакване и засега няма гаранции, че това положение скоро ще се промени към по-добро.
