Правителството предлага минималната заплата в страната да се повиши до 1077 лева от началото на следващата година вместо досегашните 933 лева. За същото настояват и синдикатите. Бизнесът е доста скептичен към идеята, а някои анализатори предупреждават, че всяко необосновано вдигане на заплатите вдига и цените на стоките, което пък удря спестяванията на хората.
В България е необходимо принципно вдигане на доходите, а не замитането на проблема под килима с формални механизми, какъвто е минималната работна заплата.
Според очакванията от следващата година минималната заплата за един час работа да бъде 6.49 лв, като увеличението трябва да бъде 15.4 процента. Новият размер е определен съгласно разпоредбите на Кодекса на труда и е 50% от средната заплата за период от 12 месеца. До 1 септември е законовият срок, в който социалният министър Ивайло Иванов трябва да подготви правителственото постановление, в което да се запише новият размер.
Заплатите в България трябва да бъдат вдигнати, защото в това отношение винаги сме били на европейското дъно. Месечното възнаграждение у нас е толкова ниско, че дори и след увеличението
България ще продължи да е с най-ниската брутна минимална заплата в ЕС – 551 евро.
Най-близко до България е Унгария, където минимална работна заплата е 710 евро.
Според последните данни на Евростат от юли, най-ниската минимална работна заплата е в България – 477 евро, а най-високата е в Люксембург – 2570 евро. Пред нас на дъното са Унгария и Латвия, съответно – 675 и 700 евро, а в Румъния, с която най-често се сравняваме, най-ниското възнаграждение е 743 евро.
Проблемът при нас идва от факта, че
тези увеличения на заплатата са безпринципни и не се дължат на заслуги,
което не е особена мотивация за работещите. Не са съобразени и спецификите за всеки регион.
По тази причина от Института за пазарна икономика (ИПИ) се обявиха за промени в механизма за определяне на минималната заплата, защото има големи регионални и отраслови различия в съотношението между нея и средната заплата.
От ИПИ подчертават, че остава отворен и въпросът със сивата икономика. Тъй като данните на Националния статистически институт за безработицата и заетостта не отчитат разликите между легален и нелегален труд, възможно е след увеличенията
част от нискоквалифицираните и нископроизводителни работници
да минат на „черно“.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и национално представените работодателски организации пък се обявиха против минималната работна заплата да се определя в размер на 50% от брутната средна заплата за страната. Аргументът е, че „това решение е вредно за хората и за страната, защото забавя икономическия растеж – то е в полза на мързеливите и неквалифицираните“.
Бизнесът дава за пример, че в София средната заплата е по-висока от средната за страната. Във всички други области средната заплата е по-ниска от средната за страната. По икономически дейности
разликата между най-ниската и най-високата средна заплата е четири пъти.
Това е причината прилаганият механизъм за минималната заплата да е нелогичен и несправедлив.
Вместо това бизнесът предлага минималната заплата да бъде определяна по браншове, което ще отразява по-добре реалността на пазара. В противен случай сумата, определена за минимална заплата, не отразява някаква производителност, нито реалната цена на труда. Много бизнеси в различни региони в страната се оплакват, че не могат да плащат дори сегашните 933 лв., защото работникът не е изкарал реално тези пари.
Ръстът на минималната заплата обаче е факт и той ще продължи да расте независимо кой е на власт. Дали това е справедливо или не, рядко е обект на сериозни размишления сред управляващите.
