Изгледите за участието на гражданите на поредните предсрочни избори са крайно песимистични. Преобладава мнението, че ще бъде поставен нов анти-рекорд по ниска изборна активност (след сензационните 34,4 на сто през юни т.г.), почти няма експерт, който отговорно да твърди обратното. Съвършено ясно е, че ниската активност има редица негативни ефекти, сред които изпъкват два – критичният спад на легитимността на излъчения парламент (и евентуален кабинет) и нарастването на тежестта на контролирания (купен, корпоративен и пр.) вот. Но тъй като основните участници в политиката на практика нито могат, нито искат да се справят с тези два основни проблема, те предизвикват все по-голямо отвращение у избирателите и все повече от тях отказват да гласуват (за тях и въобще). Порочният кръг се затваря.
Повтаряме очевидни и всеизвестни констатации, защо мнозина се питат дали и как може да се разплете този Гордиев възел. Както се казва, когато се обърне колата, пътища много, но
най-общо се очертават две – теоретични – възможности.
Първата хипотеза предполага действащите (стари и новопоявили се) партии да видят причините у себе си и да се опитат да променят поведението си, особено взаимоотношенията си с избирателите.
Втората хипотеза предвижда появата на нова, достатъчно силна и убедителна политическа формация, която да стимулира избирателите да повярват отново на политиката и политиците. Към дадения момент няма обективни данни да се реализира нито първата, нито втората възможност, но все пак е редно в навечерието на предизборната кампания да актуализираме равносметката.
Действащите партии по стара традиция отиват към изборите с демонстративна (само)увереност в своята кауза и очакваните резултати. Парадоксът е, че тези, които отчетоха най-видим успех на последните избори (ДПС), сега са най-омърлушени – донякъде обяснимо, като се има предвид, че и днес не е ясно нито дали, нито как ще се включат в съревнованието двете крила. Ако участват и двете, ясно е, че ще се борят в най-добрия случай за почетното четвърто място, а може и да е по-зле.
„Величие“ също не си струва да бъде коментирано – по обясними причини.
Нека припомним, че всички останали парламентарно представени партии, включително победителите ГЕРБ, понесоха на юнските избори сериозни електорални загуби. При тях въпросът за
евентуалното активизиране на избирателите
стои еднозначно като задача да бъде върнат поне част от загубения собствен (при това по-скоро или доскоро „твърд“) електорат. Бойко Борисов не повдига тази тема, защото очевидно не му е приятно да търси отговор на питането къде и защо избягаха на 9 юни 140 хил. негови последователи.
По-всяка вероятност ГЕРБ ще разчита на възраждане на увереността, че запазва силата си и ще управлява отново – ключов момент за една откровено клиентелистка партия.
Костадинов също не се изказва по въпроса. Но от ПП-ДБ (които все пак не се разделиха) и от БСП идват оптимистични заявки за връщане на доверието на избирателите.
При социалистите еуфорията от трудната победа в мъчителната битка за отстраняване на Нинова първоначално накара новото ръководство да обяви, че целта е – ни повече, ни по-малко – победа на изборите. Сега заявките са по-скромни. При тях поне има някакво обективно основание – „широкото ляво обединение“, изразяващо се в приобщаване на почти всички отделили се през годините крилца и перца.
Много е трудно да се прецени, дали за толкова кратък срок и при
продължаващата съпротива на вече изключената Нинова
ще е възможно някакво чувствително подобряване на изборните резултати на левицата. Но, ако отчетем ясно декларираната промяна на отношението към президента Радев и малкия, но все пак реален потенциал на левите „отломки“, има шанс за постигане на приемлива цел минимум – подобряване на сумарния резултат с 10-15 на сто (в абсолютен брой гласове). Подкрепа от 170-180 хил. гласа е осъществима задача и въпреки че няма съществено да промени тежестта на БСП, ще пречупи катастрофалната тенденция. Отсега е ясно, че водачите на новото обединение няма да кажат на избирателите си нищо ново, освен, че събрани отново, бивши и настоящи социалисти стават по-силни. Това би възродило оптимизма на базата на историческия опит – тази партия неведнъж е възкръсвала като Феникс от пепелищата. Дали и как може да се получи нещо повече, днес е трудно да се предвиди.
По-сложно е положението при ПП-ДБ.
Наистина е непонятно как коалицията ще осъществи обявената амбициозна цел да бъдат върнати 100 хил. избиратели, т.е. една трета от загубените през последните три години. Вярно е, че съдружието не се разпадна, както бе пророкувано, но това едва ли ще бъде силен мотив, особено като се имат предвид различните мнения относно ползите и загубите от съществуването му. Поне засега, не се чуват някакви нови послания, всичко е добре известно, но и доста „добре“ компрометирано след злополучното управление на „сглобката“. Може би се разчита на влиянието на народната мъдрост „Ела зло, че без теб по-зло“. С една дума, и при ПП-ДБ за добро представяне би могло да се приеме минимален напредък и дори запазване на подкрепата от последните избори, което (при нов спад на активността) да им даде малко по-добри сравнителни позиции.
Но, като цяло, трудно може да се приеме, че по начина, по който тръгват на поредните избори, действащите партии ще успеят да върнат значима част от собствените си избиратели, да не говорим за активизиране на трайно оттеглилите се. При това положение остава открита
втората възможност – да се появи нещо ново
и не просто ново, а способно да предизвика масов импулс на политическа активност. Засега, въпреки разнообразните спекулации, такива индикации няма. Да, възможно е да се повтори феноменът „Величие“ (под едно или друго име), но в този случай ще има просто някакво преразпределение сред една част от радикализирания сегмент. Нищо съществено няма да се промени, защото просто ще бъде опит за разплитане (а може би за „презаплитане“) на затегнатия Гордиев възел на кризата на политическата система.
А още от времето на Александър Македонски е известно, как се решава проблемът с този тип възли. В нашия случай такава роля би изиграла радикална оздравителна промяна, която да възстанови смисъла и обществената мисия на политиката.
