В Брюксел все повече се говори, че предстои нова радикална промяна при отпускането на средства от европейските фондове. Най-вероятно в близко бъдеще всички пари от ЕС, дори кохезионните, земеделските субсидии и фондовете за регионално развитие, ще се обвързани с условия – конкретни реформи и по-стегнати срокове за усвояването им.
При съставянето на бюджета на ЕС България е страна, която дава по-малко средства и получава повече като финансиране. Това ни прави държава бенефициер, като това се определя на базата на националната икономика.
По данни на Министерство на финансите, за периода от 2007-2021 г. (включително)
сме внесли в бюджета на ЕС малко под 14.16 млрд. лв.,
а сме получили с 9.3 млрд. лв. повече.
През настоящия програмен период (2021-2027 г.) ползите ни се очаква да са много повече – “само”… 29 милиарда евро.
Страната ни може да получава огромни средства от Брюксел, с които да подобри значително инфраструктурата и живота на хората по принцип, но има системни проблеми с усвояването. За съжаление единствена в ЕС България има само едно плащане по плана за възстановяване – от общо четири. И единствена не е представила глава REPower EU от плана, по която за нас са предвидени 480 млн. евро. А от старта на третия програмен период до днес, т.е. за около четири години –
сме усвоили едва… 4% от “онези” 29 милиарда евро.
Не по-добра е ситуацията с кохезионния фонд, който е създаден с цел засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на държавите членки.
През програмния период 2014-2020 г. ЕС задели общо 63.4 млрд. евро за кохезия, а България имаше възможност да се възползва от 2.2 млрд. евро. Повече от половината от тези средства обаче така си и останаха – неусвоени. Например – по планирания общ бюджет за „Мрежова инфраструктура в транспорта и енергетиката“ в размер на над 1 млрд. евро,
Брюксел реално ни е изплатил едва 484.4 млрд. евро, т.е. 45 процента.
Друг пример са парите, които е трябвало да получим за „Опазване на околната среда и ефективно използване на ресурсите“, които са малко над 1 млрд. евро. Това са средства за пречистване на отпдъчни води, подобрение на качеството на въздуха и водната инфраструктура. От последното големи части от страната имат отчаяна нужда, защото са на воден режим по няколко месеца в годината и се къпят в корито като преди два века. И тук силите ни стигнаха до усвояването на 440.8 млн. евро, т.е. 41 процента.
Според изтекъл документ в европейски и български издания, Европейската комисия ще представи визията си за бъдещето на европейското финансиране в средата на 2025 година. Говорител на ЕК потвърди в края на миналата седмица тази информация. Предвижда се след 2028 г.
сумите за отделните държави по европейските фондове да отпаднат
и да бъдат заменени от отпускане на средства срещу показани резултати.
Тази схема вече е позната на европейците, защото по този модел се финансират Плановете за възстановяване и устойчивост. Принципът е пари срещу реформи.
Новият екип на Урсула фон дер Лайен ще се стреми да промени
порочната практика да се раздават пари, само защото трябва да се раздават
и ще следи много по-строго за злоупотреби. Очаква се мярката да стане факт oт следващия 7-годишен програмен период – 2028-2034 година.
В момента действат общо 530 европейски програми, по които държавите членки получават финансиране. Ако всички тези средства бъдат поставени под условие за реформи, това със сигурност ще подхрани наратива на популистите и националистите, че
„ЕС е лош и ни взема пари и суверенитет“.
Доста правителства също ще възроптаят срещу мярката, защото в бъдеще трябва да полагат много повече усилия и да отговарят за провалите си пред гражданите.
Както е известно решенията в ЕС се приемат на триетапна процедура, в която участват Европейската комисия, Съветът на ЕС и Европейския парламент, както и голям брой работни групи и комитети. Това означава, че решението на Фон дер Лайен да посегне на „свещените пари“ няма да е лесно и безпроблемно, но е смела първа крачка.
