Филиалът на Европейската прокуратура в София извърши конфискация на активи в рамките на разследване на проект на стойност 2.6 милиона евро. Проектът е за реконструкция на водоснабдителната система в неназована община у нас. Дейността е била финансирана по линия на еврофондовете. Разследвани са държавни служители и кмет, заподозрени в измами с европейски пари. Мерките са приложени от публичен съдебен изпълнител на 23 август.
Това е най-пресния случай, най-новия щрих в картината.Четиринадесет разследвания се водят срещу България за измами с евросредства. По пет от тях вече има препоръки към властите. Това показва последният доклад на Европейската служба за борба с измамите с еврофондове – ОЛАФ, от края на 2023 година. Страната ни е в компанията на лидера Румъния с 16 разследвания и 10 приключили, следвана от Унгария и Италия с еднакъв резултат – 11 на 5.
Промяна няма още от 2017-та, когато
общо 888 млн. евро са били раздадени в схеми
за предполагаеми измами.
Водещите държави по злоупотреби и тогава са били Румъния, България и Унгария, в същия ред. Измамите са съсредоточени предимно при земеделските субсидии и подпомагането на бедните райони.
България е сред страните с добра усвояемост на европарите – годишно те са около 50% от договорените. Но по Плана за възстановяване и устойчивост ситуацията е трагична – усвоен е само първият транш или около 20% при пълна неизвестност за второто плащане.
По данни от споменатия доклад на ОЛАФ през 2022 г. злоупотребите, които не са непременно кражби, с европейски средства в целия Евросъюз са на стойност 1.77 млрд. евро. Броят на случаите леко нараства спрямо 2021-ва – до 12 400, което е с почти 8% повече от средногодишното за периода 2018-2022-ра.
Интересно е, че измамите намаляват, но
нараства броят на грешките,
които водят до нарушенията на финансовия интерес на ЕС. Става въпрос например за липсата на достатъчно контрол върху харченето на парите или лошото управление на фондовете. Въпреки по-големия брой на случаите, във финансово отношение злоупотребите намаляват с 13% спрямо 2021 г., отбелязва ОЛАФ.
Едно от най-сериозните криминални нарушения на правилата е свързано с контрабандата и по-специално на цигари. Името на България е част от доклада и по отношение на контрабандата на цигари с още 13 държави, които съобщават за 116 случая, довели до злоупотреби с 38 млн. евро.
На този фон все по-често се задава въпросът
„какво да правим с еврофондовете?”.
Георги Вулджев от Експертния клуб за икономика и политика смята, че „за последното десетилетие еврофондовете се доказаха предимно като източник на корупция и политическа рента вместо на икономически растеж и иновации, каквато уж е тяхната идея”. Не е ли крайно време сериозно да се замислим дали не сме по-добре без тях, пита той.
Основният порок на еврофондовете е, че те правят българския бизнес зависим от държавно покровителстване. Наливането на пазара с държавно финансиране за всякакви проекти във всякакви сектори има „избутващ“ ефект спрямо частното финансиране. Така нареченият икономически ефект на „crowding out“ (т.е. избутване) е познат в икономическата наука от много дълго време. Когато държавата предлага пари за реализацията на най-различни проекти, това избутва финансирането за същите неща, но идващо от частния сектор. Тези неща се получават най-вече защото стандартите за квалификация за такова финансиране са по-ниски, както и контролът върху неговото изразходване.
Поради стимулите, които еврофондовете създават, финансирането от тях редовно се използва за
неефективни и губещи проекти,
осъществявани много често от неконкурентни бизнеси с политически връзки.. Така, вместо да субсидират икономическо развитие (каквато уж им е идеята), те субсидират икономическа стагнация в дългосрочен план.
Големият проблем е, че през последното десетилетие българската икономика се пристрасти към еврофондовете като към наркотик. Взимаш го и за кратко изпитваш огромно удоволствие (симулира се някакъв икономически растеж). Но след като свърши ефектът, те обхваща депресивно състояние (растежът спада) и искаш още.
У нас тези пороци на еврофондовете са допълнително изострени от ниското качество на институциите и високото ниво на корупция. Корупцията затруднява правомерното усвояване на европарите, а пък те от своя страна са поле за развитие на незаконни практики и така кръгът се затваря.
Ако като най-голям приоритет е заложено нивото на усвояване на дадена сума, а не качеството на реализираната работа, то въпросната сума най-вероятно ще се изхарчи некачествено…често за
пълненето на джобовете на държавни чиновници,
политици и свързани с тях бизнесмени.
Най-лошото е, че по този начин икономиката става все по-малко конкурентоспособна. Бизнес средата в България се деформира, бизнесът се научава, че всичко се прави най-лесно с еврофондове…ако можеш да се докопаш до тях.
Всеки политик в България е наясно с всичко това, но никой досега не е заел смела позиция по въпроса и не се е обявил за прекратяване на финансирането чрез Европейските структурни фондове, коментира Вулджев.
Изразходваните средства по еврофондовете имат ефект, но много от тях остават незабележими, казва основателят на Института за пазарна икономика и преподавател в СУ „Свети Климент Охридски“ Красен Станчев. „Онова, което не се вижда, е по-важно от това, което се вижда. Видимо е, че има средно по около 1 милиард на година от членството ни в ЕС, но две трети от подобна сума отива за отлагане и изчакване на инвестиции, защото хората са се наредили на опашка за европейски проекти и субсидии. Ефектът, който не се вижда, е, че когато има европейски средства за инвестиционни проекти, то те дават известен тласък на икономиката, а когато свършат, тя започва да се свива “, изтъква Станчев.
Онова, което е по-евтино, кара хората да се наредят на опашка, за да го получат, вместо да инвестират, за до го създадат. Само че времето за
чакане наготово е загуба за икономиката –
и на средства, и на конкурентност. И второ – еврофондовете карат политиците да планират, а „колкото повече правителствата планират, толкова по-малко правят това хората“, цитира Станчев Фридрих фон Хайек. Тези фондове хем засилват желанието да усвоиш нещо чуждо, хем карат хората да се подмазват на правителството да им помогне да направят това с негова помощ.
“Падаме за 4 години с 10 места в класацията по конкурентоспособност”, казва икономистът и финансист Румен Гълъбинов и насочва вниманието върху тревожното заглавие на анализ на швейцарския Институт за развитие на управлението: „Българската икономика е една от най-неконкурентоспособните в Европа”.
Едва ли можем да виним за това еврофондовете, но и те, специално при българските условия, са част от проблема.
