От години браншови организации предупреждават, че квалифицираната работна ръка намалява и скоро може да се стигне дотам, че да внасяме кадри, колкото и да се ужасяваме от миграцията. Тъжната реалност е, че вече дори майстори за ремонт на апартамента трудно се намират, защото голяма част от мъжете, които могат да извършват такива дейности, работят в чужбина. Такава е ситуацията в много сектори, но не само заради трудовата имиграция, а и защото средното и висше образование продължават да живеят в отминали времена и не са адекватни спрямо изискванията на съвременния трудов пазар.
Проучване на Съвета за икономически анализи, публикувано тази седмица, показва, че недостигът на квалифицирани кадри е едно от основните предизвикателства пред работодателите в секторите, свързани с износа на стоки. Експортът нараства, а средното образование не реагира достатъчно на промените в пазара на труда.
Скорошен анализ на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) също разкрива сериозни разминавания между
нуждите на пазара на труда и предлагането на квалифицирани кадри
от образователната система в България. В доклада се казва, че в 15 от 20-те професии, които са най-търсени на пазара на труда, системата на професионалното образование подготвя под 0.3% от необходимите кадри.
Последното проучване на Световната банка пък показва, че недостатъчно образованата работна сила е най-голямата пречка за 22% от фирмите в България. Проблемът е още по-сериозен в промишлеността, където този дял е цели 33 процента.
В последните няколко години управляващите смятаха, че дуалното образование е решение на проблема. Този тип обучение залага в учебните програми както стандартната теоретична подготовка, така и задължителен стаж в дадено предприятие в зависимост от специалността. Предимствата на тази форма на обучение са, че
освен знания учениците получават и заплата.
Изпълнението на проекта започна през 2015 г. с учениците от Професионална гимназия по хранително-вкусови технологии „Проф. д-р Георги Павлов“ в София и Професионална гимназия „Иван Хаджигенов“ в Казанлък. През следващата година се включиха още 14 училища. Тази практика не получи кой знае какво развитие, а сегашната ситуация показва, че не е решение на кризата за квалифицирани кадри.
Висшето образование
също не отговаря на необходимите стандарти.
По традиция то бълва хиляди специалисти в области, които не се търсят в достатъчна степен на пазара. За поредна година специалностите „Икономика“, „Медицина“ и „Право“ са сред най-желаните сред студентите. Специалност „Право“, „Психология“ и „Международно отношения“ пък са най-желаните сред кандидатите за прием в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
В същото време пазарът на труда е наводнен с юристи и психолози, докато интересът към инженерните специалности намалява, въпреки че има все по-голямо търсене. Същото се отнася и за информационните технологии, където нуждата от кадри расте с всеки изминал ден.
Най-тревожното е, че в обществото ни няма достатъчна осъзнатост, че
липсата на съответствие между образованието и нуждите на бизнеса
със сигурност ще доведе до икономически загуби. Както и че учениците и студентите се обучават не само, за да завършат нещо, а за да са подготвени за пазара на труда и да могат да се реализират успешно.
За да се преодолее този проблем, са нужни спешни реформи в образователната система, на която е дошло времето да влезе в 21 век. Увеличаването на заплатите на учителите е положителна стъпка, за да ги мотивира, но това
няма да промени остарелите програми и структурните проблеми,
заради които от средното образование излизат хора, които пишат едно изречение с по три правописни грешки и вярват, че Австрия и Австралия са една и съща държава.
Министърът на финансите Людмила Петкова призова в четвъртък да бъде осигурена по-голяма гъвкавост и адаптивност на образователната система към нуждите на бизнеса и за развитието на индустрията. Това е добро пожелание, както и твърдението на Министерството на образованието, че броят на учениците в професионални паралелки се увеличава.
Въпросът е да се отговори конкретно на въпроса как ще се случи това и кога българската образователна система вече няма да е реликт от друга епоха.
