Според последните данни на БНБ в обращение са почти милиард монети от 1 стотинка. Към 31 август броят им е бил точно 919.1 млн. броя. Ако българите сме около 6.450 млн. души, то това означава, че на всеки от нас – от бебето до столетника, се падат по 143 „жълтички” с номинал 1 стотинка. Днес в България обаче с една стотинка човек нищо не може да си купи.
При т.нар. социализъм толкова струваше един бонбон “Лукче” и магазинерите често го използваха, когато нямаха дребни за ресто. Преди увеличението на цените през 1981 г. толкова струваше и един градски разговор от уличен телефон, после стана 2 стотинки.
Впрочем „БАНКЕРЪ” научи, че
производството на монета от 1 стотинка излиза около 1.5 стотинки.
При това тази цена е постигната с поевтиняване на производството. Монетите с номинал 1, 2 и 5 стотинки от първата емисия след „нежната революция” у нас – през 1989-та, са изсечени от Cu-Al-Ni-сплав (мед, алуминий и никел). Жълтите звонкове от по-късните емисии имат стоманена сърцевина с електролитно покритие, което чувствително поевтинява себестойността им.
Най-простото обяснение за интереса към употребата на най-ситния звонк е, че той бил продиктуван от педантичността на някои пенсионери, които държали да получават пенсията си до стотинка.
Друга причина е, че закръгляването нагоре на цени, които завършват на 99 ст., би повлияло на инфлацията.
Така или иначе, монетата от 1 стотинка е законно платежно средство, защото в Закона за БНБ е записано, че 1 лев се равнява на 100 стотинки. Според чл. 25 ал. 2 на въпросния норматив “банкнотите и монетите, издадени от БНБ, са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения”.
За нарушението на този член
същият закон предвижда глоба от 500 до 3000 лв.,
а ако нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец, глобата може да стигне и до 30 000 лева.
Няма държава в света, която да е изтеглила от обращение най-малкия си звонк. Три държави обаче – Естония, Нидерландия и Белгия, обявиха, че спират да го секат, а Италия направи това доста по-рано. Само че единият евроцент все още е в обращение.
Сгрешени стотинки струват хиляди левове
Монета от 2 стотинки от времето на социализма е сред най-скъпите в момента, казват нумизмати. Цената й върви от 6000 до 8000 лева. Специализирани сайтове обаче я предлагат и за 15 000 лева.
Двете стотинки са изсечени, за да се пуснат в масово обръщение през 1981 година. От тях има милиони. Има обаче няколко, може би 20, които са със сбъркан надпис и затова са толкова скъпи и търсени от колекционерите.
Ако се разровите в чекмеджета и шкафове, където държите непотребни вещи и попаднете на монета от две стотинки от 1981 г. с надпис на реверса „Народна република България“, то трябва да знаете, че за нея може да получите сума, с която да си купите сравнително нова кола. Ще сте късметлия и ако попаднете на монета от 1 стотинка от същата година и със същия надпис. Цената й е малко по-скромна – около 10 000 лева, тъй като от нея има малко повече бройки – 137.
По времето на социализма – в чест на 13 века от създаването на България – БНБ решава да смени обичайния надпис на обикновените размени монети и вместо „Народна република България“ на тях да пише „Хиляда и триста години България“. Според познавачи, за смяната на надписа е настояла лично Людмила Живкова.
Само че някой от монетния двор забравя да смени матриците на 1 и 2 стотинки и така са изсечени 20 броя монети от 2 стотинки и 137 броя от монетите със стойност 1 стотинка. Така е бил създаден неочакван елемент на нумизматична безценност.
