За по-малко от един редовен мандат на парламент – от април 2021 г. до 27 октомври 2024 г. – отиваме на избори за седми път. За целта държавата, тоест ние, е платила 718 милиона лева. Да имаше поне усещане сред обществото, че нещо ще се промени и огромната сума е инвестиция в бъдещето ни, щеше да е днякакво успокоение. Но нагласите на хората дни преди вота са, че ни чака същия спектакъл – високобюджетен, със слаби актьори и съмнителен хепиенд.
Изследване на електоралните нагласи на социологическата агенция “Алфа Рисърч”, огласено три дни преди изборите в неделя (27 октомври) показват, че седем от политическите партии биха влезли в следващото 51-во Народно събрание. Възможно е и още една формация да прескочи 4-процентната бариера. Готовност да отидат до урните са заявили 30% от анкетираните, което означава активност от около 2 милиона избиратели.
Ако прогнозата се окаже вярна, това означава отново силно фрагментиран парламент, без ясни мнозинства, но пък с ясно заявени конфликти между парламентарните групи. Тоест – по много от същото, което едвам преживяхме досега.
Може би затова партиите не си даваха зор
да правят предизборни кампании и да ни убеждават в идеите си.
Вероятно са си казали „Българинът е умен човек и разбира от една дума, няма нужда за седми път да му повтаряме едно и също“. Те не проявиха почти никакъв интерес към дебати, на които да защитят позициите си по водещи теми като икономика, социални политики и външна политика.
В самото общество обаче също цари апатия. Вече толкова свикнахме с ходенето по избори, че дори липсват сериозни сблъсъци за партийните нагласи в социалните медии – нито на тема еврозона, нито за Украйна и Русия.
Апатията е лоша основа и винаги води до резултат, който
няма да ни хареса и ще служи единствено на прословутото задкулисие.
Социолозите дават преднина на ГЕРБ, а лидерът на партията Бойко Борисов в сряда (23 октомври) отново се самопредложи за премиер. Аргументът му е, че “той е най-опитен и подготвен и няма да се поколебае да поеме изпълнителната власт, ако партията е първа политическа сила с достатъчно преднина“.
В интервю за “Дарик радио” Борисов посочи, че ако след вота в неделя получат по-малко от 80 депутати, ГЕРБ ще предложи кабинет на малцинството, а подкрепа за него ще търси при “критична ситуация” от БСП. Ако се случи това, той ще направи крачка назад и кандидатът за премиер ще е друг. Според него
разговорите за коалиция с двете фракции на ДПС и “Има такъв народ”
са въпрос на математика, привличането на “Възраждане” като потенциален партньор е изключено.
От думите му става ясно, че предложението на “Продължаваме промяната – Демократична България” за надпартиен премиер не го устройва.
Също в сряда и също в ефира на “Дарик радио”, съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков даде ясно да се разбере, че формацията му ще подкрепи равноотдалечен от партиите премиер, който ще е общественик. Той не изключва разговори с ГЕРБ и БСП.
Петков бе категоричен, че преговори няма да се водят с “Възраждане” и “ДПС – Ново начало”, защото…
Пеевски искал да управлява държавата през телефона си.
Той е категоричен, че първият страх, който ГЕРБ трябва да преодолеят, е да вземат бухалката на Пеевски и да кажат: “Не можеш да използваш Комисията за противодействие на корупцията, съжаляваме много, това ще стане институция!”
Идеята на Петков премиерът да не е политическа фигура, а общественик, изглежда доста непрактична, защото по този начин ще се размие политическата отговорност за управлението му. Ако бъдещите управляващи не са политици, тогава на изборите с „Не подкрепям никого“ ли да гласуваме?
От друга страна „опитният“ Борисов е политик. Но колко ли партии биха подкрепили нов негов кабинет?
И така се връщаме в началото. Пълна безизходица…