Действието се развива в софийски офис близо до НДК. В съседната кооперация един от собствениците се топли с печка на въглища и дърва. В двора са струпани купчини кюмюр, разглобени стари мебели и боклуци, които са приготвени за печката. Балконът на офиса е почти неизползваем, защото вонята е непоносима, а от комина излизат всякакви цветове дим.
Когато от комина на Сикстинската капела във Ватикана излезе бял дим това означава, че 115-те кардинали са избрали нов глава на Римокатолическата църква. Черният дим пък се пуска, ако те не са успели да се споразумеят. За целта в сградата са поставени две печки.
За разлика от Ватикана, на комшията печката е само една, а от комина му излиза всякакъв дим – бял, черен, жълт, сив или… директно шарен. Това означава, че някои не си е свършил работата. По-лошото е, че колкото и сигнала да сме подали досега,
ефектът продължава да е… повече от никакъв.
Сега Столична община се е заела да реши проблема в сърцето на София. Няма спор, че проблемът с мръсния въздух в тесния и по-широк център на столицата трябва да бъде решен по някакъв начин, но ще е добре това да се отнася за целия град. Защото мръсният въздух от въглищата, парцалите и гумите в крайните квартали продължава да се разнася навсякъде. Нищо, че общинарите от “Московска” № 33 са точно на противоположното мнение.
В четвъртък (31 октомври) общината обяви, че от 1 януари
за първи път в София отопляването с въглища и дърва започва да се санкционира.
Забраната обхваща районите “Средец”, “Красно село”, “Искър”, “Илинден”, Студентски”, “Оборище”, “Възраждане”, “Лозенец” и “Триадица”.
Зам.-кметът по екологията Надежда Бобчева съобщи, че мярката ще засегне 1700 домакинства, като глобата на физическите лица ще е от 50 до 200 лв., докато за юридически – от 1000 до 2000 лева.
Хубаво са го решили, но какъв е смисълът, като в забраната не влизат останалите квартали? Нещо повече – сякаш нарочно, ограничението не обхваща махалите, където около… 99% от населението се топлят на кюмюр, дърва и каквото им падне, когато никой не ги гледа – “Факултета”, “Христо Ботев”, “Драгалевци” и “Симеоново”.
Обяснението при приемането на наредбата за нискоемисионните зони в София през 2022 г. беше, че те не са топлофицирани и домакинствата нямат алтернатива. Този аргумент е меко казано наивен, защото познавам доста хора, които
нямат парно, но не се отопляват с въглища, пластмаса, текстил и какво ли не.
Най-вероятно истинската причина е популистка и Общината не желае да се конфронтира с хора, които от години не се отказват от печките си на твърдо гориво, въпреки че им се предлагаха алтернативи. Лошото е, че взетата мярка е никаква. Тя няма да даде резултат, нито ефект са върху чистотата на въздуха.
По данни на Националния статистически институт от 2023 г.
малко над 3000 домакинства в София се отопляват на дърва и въглища.
На всички тях им бе дадена възможност да подадат заявления за участие в проекта на Столична община за подмяна на старите им, неефективни топлоуреди със нови екологични алтернативи. Тоест – те можеха да се възползват от безплатна подмяна на старите печки с климатици, пелетни котли или радиатори. От тази възможност обаче се възползваха… едва около 500 домакинства.
Въпреки огромното замърсяване от автомобилите в София, статистиката казва, че над 56% е замърсяването на въздуха от битовото отопление. Всички досегашни опити да бъде решен този проблем удрят на камък. Затова дните с интензивно пушещи комини – от ноември до март, са ад за хората с дихателни заболявания, пък и не само за тях.
Смешните глоби от 50 до 200 лева със сигурност няма да стреснат никого. Затова и предложената мярка няма да даде резултат.
