Отпусканата от държавата сума за отопление сега е близо 554 лева, а догодина ще скочи с 21%, пропорционално на увеличението на линията на бедност, която ще е 638 лв., коментира преди дни служебният социален министър Ивайло Иванов. „Хората, които ще бъдат подпомогнати през следващата година, ще са повече – около 377 000“, посочи той.
Значи, ако теглим една равносметка между сегашното и утрешното състояние на държавата, до края на 2024-та още около 27 000 българи трябва да изпаднат под линията на бедността, защото в момента под нея са 350 000 души. А парите, заделени за енергийни помощи през настоящия отоплителен сезон, са… 186 млн. лева.
Критерият, по който става това разпределение, продължава да е само един – линията на бедност.
Неясно и несправедливо. Служителка от социално подпомагане направи неуспешен опит да обясни на кого плаща и чия молба отхвърля: „според това дали могат да посрещнат най-насъщните си потребности и някои други условия”.
Какви потребности, какви условия?
Зимата вече чука на вратата, а студеният сезон ще е поредния без законова регламентация на „енергийна бедност”. Това означава, че отново ще се пилеят иначе социални пари „на калпак”, без точен прицел върху подпомаганите и върху ефективността от дейността.
Ами ако се окаже, че нуждаещите се не са 350 000, а към 2 млн. души? Има и такива сметки. Или за това да не се говори, защото пари няма?.
Впрочем, имаме дефиниция за енергийна бедност, но нямаме механизъм за нейното прилагане. Така че тази дефиниция днес е абсолютно безполезна. Коя отговорна институция да я прилага?. Това отбелязва Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност.
След продължителни и бурни обсъждания преди около 2 години беше изготвен проект за промени в Закона за енергетиката, в който най-после намери място и дефиницията на понятието „енергийна бедност”. Тя гласи: “Домакинство в положение на енергийна бедност е домакинство, което при действащите цени на енергийните носители е с разполагаем средномесечен доход на член от домакинството за предходната година до официалната линия на бедност, след като е намален с разхода му за определеното спрямо енергийните характеристики на жилището типово потребление на енергия и което поради това няма достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди“.
Дълго и неясно, но все пак някакъв ориентир.
За определяне на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия са въведени критерии в зависимост от възраст, здравословно състояние, разполагаем средномесечен доход, намален с разходите за енергия, нужда от помощни средства за независим живот и/или медицински изделия за поддържане на живота, чието функциониране зависи от източник на електрическа енергия, получаване на месечни социални помощи.
При определяне на разполагаемия доход на правоимащите лица пък се вземат предвид както необлагаемите, така и подлежащите на облагане средства по реда на Закон за данъците върху доходите на физическите лица. Въведено е изключение само за изплатените стипендии на ученици и студенти.
Разумни неща, ама да сте чули някой някъде нещо да е смятал? Някой някъде нещо да е получил вследствие на подобни разчети?
А действителността е повече от тревожна. Европейски енергийни експерти пресметнаха, че ако в страните от ЕС между 8 и 16% от хората са енергийно бедни, то в България те са около 30 процента. Това значи над 2 млн. души, за които стана дума в началото.
„Енергийна бедност“ не е равнозначна на ниски доходи,
коментира Светослав Бенчев, председател на Българската петролна и газова асоциация.
Когато хората чуят „енергийна бедност“, вероятно си представят потребители, които не могат да си платят сметките за отопление или за които тези разходи представляват сериозен процент от домакинския бюджет. И ако масово за гражданите подобно тълкуване е нормално, то за експертите и политиците това е доста неприемливо.
Енергийната бедност не е единно дефинирана на европейско ниво. Няма и как, защото разликите в развитието на отделните държави в ЕС са големи. Все пак съществуват някои общоприети критерии, които очертават параметрите. Да, донякъде финансовото състояние на домакинството има значение дали ще попадне в дефиницията, но това е само един от факторите за енергийната бедност. Цялостно тя е обвързана и с други два, а именно състоянието на сградния фонд и неговата енергийна ефективност, както и цените на енергийните ресурси.
Други допълнителни елементи са личната заинтересованост на домакинствата да намалят консумацията си на енергия, температурното усещане за топлина, което е субективно, уредите, използвани за охлаждане и отопление, здравословното състояние на хората…
Тоест, енергийната бедност не е единствено свързана с липсата на финансови ресурси. Домакинството е енергийно бедно, когато не може да осигури адекватно отопление или охлаждане на мястото, където живее. Така например, семейство с добри доходи, но живеещо в нает апартамент, което не би инвестирало в енергийна ефективност, намаляващо консумацията на енергия в чуждия имот, също може да бъде енергийно бедно.
Бягството от енергийна бедност, раздаването на пари на калпак, пък било и според доходен критерий, не е решение, казва Бенчев. А българските власти и експерти май клонят в тази посока и това може да създаде поредна бомба със закъснител в енергийния сектор.
Очевидно, след като простото компенсиране на разходите за отопление вече не може да бъде решение, е необходимо институциите спешно да разработят адекватна дефиниция за енергийна бедност, която да отчита множество фактори. Във Франция например цели групи се водят за уязвими – пенсионери, студенти, семейства с един родител. Но помощта за тях винаги е обвързана със задължение за самоучастие и промени.
Да припомним също така, че либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители се отложи, но само с една година .А дотогава ще трябва да проработи и методологията за енергийна бедност.
