Трагедията със срутената козирка на жп гарата в сръбския град Нови Сад напомня не само на съседите, но и на нас, че некачественото строителство и корупцията се плащат с човешки животи. Най-малко 14 души загинаха, след като част от открит покрив се срути на жп гарата в Нови Сад миналия петък.
Опозиционни политици и граждани излязоха през уикенда на протест в Белград и носеха плакати с надписи „Кръвта е по вашите ръце“ и „Корупцията убива“, докато скандираха „Арестувайте Вучич“. Според тях причината е, че големите, а и по-малките инфраструктурни обекти, се строят с некачествени материали, за да се краде в безобразни размери и се наемат китайски фирми, които си „оставят ръцете“. Опозицията директно обвини президента Александър Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия в
необуздана корупция, връзки с организираната престъпност и прекомерна бюрокрация.
Правителството отрича обвиненията и обещава виновните да бъдат наказани, но и да се потърси политическа отговорност защо се е стигнало до инцидента в Нови Сад.
Ако погледнем случая със злополучната гара, ще видим, че доста напомня на нашето строителство и популярната практика „ремонт на ремонта“.
Гарата в Нови Сад е построена през 60-те години на миналия век, а ремонт е предприет за първи път едва преди три години. Всички отговорни институции, както и китайският строител, заявяват, че рухналият навес не е бил ремонтиран.
Белград разчита изключително много за строителство и подобряване на ключова инфраструктура на китайски компании. Те предлагат по-ниски цени и по-кратки срокове за изпълнение. Миналата година Министерството на инфраструктурата на Сърбия подписа две сделки с китайски компании за изграждането на около 300 км пътна инфраструктура на стойност до 4 милиарда евро.
Да не забравяме обаче, че
преди няколко години Чepнa гopa едва не фалира,
защото се aнгaжиpa дa пocтpoи cĸъпa, финaнcиpaнa oт Kитaй мaгиcтpaлa.
Българските инфраструктурни обекти не се строят от китайци, но строители и подизпълнители масово пестят материали, качеството на труда им обикновено е срамно ниско, а контролът – криминално мижав. Резултатите – в крайна сметка – всички ги виждаме и плащаме: ремонт на ремонта, а после… пак ремонт до сто и едно и обратно.
Свидетелствата за това са огромните дупки по скоро ремонтирани пътища и
мухъл плюс паднали облицовки по “безплатно” санирани жилищни сгради.
Миналата година Регионалното министерство отчете резултатите от мащабната инспекция по основни пътни артерии. Предмет на изследването бяха 13 пътни участъка и 5 мостови съоръжения. При три от пет моста са констатирани дефекти, а асфалтът е по-тънък на 7 пътни участъка. От министерството посочиха, че причините са пропуски при осъществяването на текущия контрол по време на изпълнението, защото при повече от 50% от обектите има отклонение в необходимото качество.
Тогавашният регионален министър Иван Шишков коментира, че проверките на магистралите са се превърнали в сериал “Кражбата на магистрали”, а от всяка проверка излиза едно и също – между 25 и 30% от асфалта липсват.
Важно е да се подчерта е, че
90% от тези проекти са изпълнявани с пари от ЕС,
т.е. група граждани са забогатели доста сериозно, крадейки урбулешката еврофондовете за… наша сметка.
През април пък Европейската прокуратурата обяви, че прави разследване за присвояване и пране на пари от фирма, която е участвала в строежа на наскоро открития за движение тунел „Железница“, който е и най-дългият в България.
Разследващите съобщиха, че една от фирмите, която се е ангажирала със строителството, е извършила за много кратко време няколко фиктивни превода за над 11 милиона лева към верига от кухи фирми, което е довело до теглене на големи суми в брой от физически лица с криминални досиета. Тези компании и лица се появяват и в друго разследване, свързано с инфраструктурни проекти в железопътния сектор.
Примерите за слаб контрол и пестене на материал в полза на нечий джоб са безкрайни. Дано съседите в Сърбия все пак, за разлика от нас, накажат отговорните за трагедията в Нови Сад.
