Вместо да протестира срещу стотиците нарушения на изборите и да изисква по всички възможни начини политиците да реагират, разгневена тълпа, враг на четмото и писмото, спретна титаничен погром пред Народния театър. Нечели пиесата и негледали постановката, стотина-двеста озверели хора бяха готови да щурмуват театъра и да линчуват опитващите се да влязат в сградата зрители, защото пиесата била обида за българщината. Главният герой на Алековия „Бай Ганьо“ е не по-малка обида и още по-голям срам, но никой досега не е вдигнал ръка или крак срещу автора…
Зрители се оплакаха, че са били атакувани физически от протестиращите, а полицията не ги е защитила. Накрая постановката беше играна пред празна зала, в която бяха успели да влязат само журналисти.
Ако си бяха направили труда да прочетат или да гледат пиесата „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу, щяха да си дадат сметка, че тя не е по-обидна за деликатните чувства на определена категория хора от „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов, „Гераците“ на Елин Пелин, „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников. Както и от почти всички стари български комедии, които обичаме, защото разкриват грозните черти в народопсихологията ни. Като започнем от тарикатството на дребно, минем през сметкаджийството и шуробаджанащината, и минем през алчността на службогонците във властта. Пример за това е
филмовата поредица “Баш майстора”, снимана между1970 и 1983 г.,
култовата лента “Двойникът” с Тодор Колев и много, много други.
Пиесата „Оръжията и човекът” на Бърнард Шоу е поставена за първи път през 1894 година. Постановката, която
днес се заклеймява като антибългарска, е играна няколко пъти в България
– във Враца, София и Русе (за последно през 2010 г.) и дори има и награда за добра режисура.
Режисьорът Джон Малкович обясни, че пиесата успява чрез езика на комедията да осмее настроенията, възхваляващи войната.
„Това е една чаровна и забавна пиеса. Все още смятам, че тя е такава. Никога не съм си мислил, че някой може да се обиди от пиесата, но
нямам право да цензурирам дори протестиращите, моята работа е да режисирам.
Странни времена”, заяви холивудската легенда след края на постановката.
Той разказа, че миналото лято е поставил пиеса в Латвия, която се разказва за съдбата на семейство евреи и краят е трагичен. Малкович сподели, че никога не му е хрумвало, че това може да е обида.
Миналата година Малкович участва на сцената на Фестивалния конгресен център във Варна в музикално-театралния спектакъл “Адска комедия: признания на един сериен убиец”. Той се превъплъти в ролята на Йохан “Джак” Унтервегер в неговата посмъртна, т.е. измислена биография, разказваща предполагаемата истина за живота и смъртта на известния сериен убиец от 70-те г. на миналия век, който е бил и журналист.
„Когато играя тази пиеса, не означава, че вярвам, че всички журналисти са серийни убийци или че всички австрийци са такива“, обясни хем на сериозно, хем на шега Малкович след трагичния инцидент.
В същото време на въпроси на журналисти,
протестиращите обясняваха, че не са чели пиесата, защото е подигравка с българите,
и няма и да я прочетат. Те бяха провокирани и от няколко организации, сред тях и ВМРО, които твърдят, че „българите биват представяни като бесни, некъпани хора, които имат една единствена библиотека в цялата си държава“.
Ако реагираха така французи, германци и италианци трябваше да протестират групово срещу популярния сериал „Ало, ало“, където иронията срещу героите от тези страни е на всички нива.
Освен културните пропуски на част от населението ни и буквалното приемане на изкуството, недоумение или по-скоро гняв буди реакцията на МВР.
Културологът Александър Кьосев пита защо полицията не е поставила ясен ограничителен периметър с метални заграждения пред Народния театър, който да отдели протестиращите достатъчно далеч от входа на театъра. Факт е, че
полицията не бе осигурила защитен коридор за хората, които искат да отидат на театър.
Аниматорът Теодор Ушев се оплака, че полицай му се е скарал, че предизвиква протестиращите.
„Опитахме се да се измъкнем, цялата озверяла тълпа се нахвърли срещу нас. Бяхме ритани, обругавани, плювани, заливани с разнообразни течности, удряни с дръжки от знамена“, разказа той.
Случаят пред Народния театър на 7 ноември (четвъртък) е поредното доказателство, че обществото ни е сериозно болно, прекалено много вярва в суеверия и твърде много се страхува от книгите. И най-тъпото е, че въпросното общество знае за всичко това, но не търси никакво лекарство за проблема. Вместо това развява байраци, размахва тояги и напада всеки, който отказва да се лекува с бабини деветини.
