Политическите кризи явно са епидемия на целия континент. За нас е ясно, че най-вероятно ще отидем на осми избори в рамките на две години и сме на път да поставим рекорд. В съседна Румъния се очаква балотаж на президентските избори на 8 декември. Социолозите прогнозират победа на крайнодесния независим кандидат Калин Джорджеску – с около 53%, пред центристката кандидатка Елена Ласкони. Тази възможност шокира Брюксел. Причините за възхода на доскоро смятания за аутсайдер Джорджеску са икономически, защото част от румънците не са доволни от политиката на основните партии по отношение на доходите. , Особено притеснително обаче е случващото се в Германия и Франция…
На срещата си в началото на седмицата преговарящите за съставяне на правителство в Белгия приключиха преговорите, без да постигнат споразумение. Те не успяват да постигнат съгласие за реформите на пенсионната система, пазара на труда, данъчното облагане и бюджетната рамка. Това се случва след повече от шест месеца от изборите за федерален парламент.
Най-обезпокоителни обаче са
кризите в Германия и Франция, смятани за двигателите на Европейския съюз.
А когато човек има проблеми с двигателя, това – по един или друг начин – се усеща в цялата машина.
Германия най-вероятно ще отиде на предсрочни парламентарни избори на 23 февруари 2025 г., за което се договориха двете най-големи партии в Бундестага – управляващата Германска социалдемократическа партия на канцлера Олаф Шолц и християндемократите от ХДС/ХСС.
Другите две партии от разпадналата се управляваща коалиция – Свободната демократична партия и Зелените приеха предложението. Дотук се стигна, след като непопулярният сред германците канцлер Олаф Шолц уволни финансовия министър Кристиан Линднер от либералната партия заради несъгласие с пестеливата му политика, която се основава на дълговата спирачка. След това
„светофарната“ коалиция се разпадна и хвърли най-мощната европейска икономика
в тежка политическа криза.
В същото време анализатори предупреждават, че създалата се ситуация е особено печеливша за крайнодесните и крайнолевите партии, които могат да се надяват на предсрочните избори през февруари да вземат повече гласове. Институтът за световна икономика в Кил прогнозира, че ефектите от високата инфлация и затруднената икономическа ситуация ще доведат до триумф на радикалните сили.
От института посочват, че инфлационен шок от 10%, съчетан с растеж на реалните заплати много под средния, води до увеличаване с 2.8% на гласовете за популистки и екстремистки партии при следващите избори. Неочакваните промени в брутния вътрешен продукт също засилват подкрепата за тези формации.
Франция пък изпадна в дълбока криза, като
за първи път от над 60 години насам френски премиер бе свален от власт
с вот на недоверие в Националното събрание…
Десният премиер Мишел Барние, чийто кабинет просъществува само три месеца, загуби вота на недоверие в сряда (4 декември), след като леви и крайнодесни партии се обединиха, за да свалят правителството му с мнозинство от 331 гласа.
Причината за провала на кабинета е акцентът на неговата икономическа програма: приемането на бюджет със значителни икономии за идната година. Той се стремеше да намали все по-застрашително нарастващата планина от дългове на държавата.
Франция има огромен бюджетен дефицит и, за да отговори на изискванията на ЕС, трябва спешно да го намали. Брюксел
вече започна наказателна процедура срещу Париж,
защото дефицитът в бюджета за тази година възлиза на 6% от БВП. Това е двойно повече, отколкото разрешават правилата на ЕС.
Проектобюджетът на Барние предвиждаше 60 милиарда евро икономии в опит да се свие дефицитът. Премиерът се опита да го наложи без гласуване в парламента, което ядоса част от партите, които не приемат орязването на социалните плащания.
Страната е застрашена да приключи годината без стабилно правителство и бюджет за 2025 г., въпреки че конституцията на страната предвижда специални мерки, които биха предотвратили спиране на работата на правителството.
Междувременно
заваляха искания за оставката на президента Макрон,
защото мнозина смятат, че вината за тази ситуация е негова. След съкрушителната загуба на партията му на изборите за Европейски парламент през юни, Макрон заради юлските предсрочни избори, насрочени след съкрушителната загуба на партията му на вота за Европейски парламент през юни. Изборите доведоха до фрагментиран парламент и повече места за крайната левица и крайната десница.
Макрон обяви, че няма да подава оставка и сега ще бърза да намери приемлив за партиите премиер.
Политолози прдупреждават, че кризите в Германия и Франция може да разтърсят целия Европейски съюз и дават пример с едновремешните проблеми на Гърция, които удариха целия блок. Според тях сегашната ситуация е много по-сериозна и играе в полза на враговете на Запада.
