За разлика от другите европейски държави, у нас, когато някой бранш протестира, първосигналната реакция е, че е алчен за пари, иска скъпи коли и да си „напълни гушата“. Най-често това четем под статиите в интернет при протест на земеделците. За голяма част от българите тези протести им пречат на придвижването (най-вече преди празници, когато сме в състояние на масова евакуация), пълнят ненужно новинарските емисии и като цяло са безсмислени от гледна точка на обществения интерес.
Сега зърнопроизводителите пак ща нарушат нечий комфорт, защото обявиха стачна готовност, тъй като за тях няма достатъчно пари в проектобюджета за 2025 година. Те поискаха редица допълнителни мерки, като сред тях са средства за възстановяване на напоителната инфраструктура, помощ заради войната в Украйна, както и средства от съфинансирането на кризисния резерв от Европа.
В началото на ноември служебният министър на земеделието Георги Тахов заяви, че е предложил на колегата си – министъра на финансите Людмила Петкова,
да заложи в бюджета 650 млн. лв. по т. нар. украинска помощ.
Фермерите очакваха също, че ще бъдат заложени 1.2 млрд. лв. за напояване. Нищо от това обаче не се случи, дори липсват предвидените 100 милиона лева за допълнителни проекти по Плана за възстановяване и устойчивост.
Най-голямото притеснение на хората от бранша е, че в новия бюджет не е предвидена дори една стотинка за напояване. При наличието на огромен воден ресурс, заради амортизираната, а на места и липсваща инфраструктура, стопаните ни трудно напояват продукцията си и се оплакват, че за тяхна сметка държавата ни осигурява напояването на Турция и Гърция.
Предложеният бюджет тепърва ще се обсъжда в парламента и е доста спорно дали въобще има достатъчно време до края на годината новата фискална рамка да бъде приета в срок. Лошото е, че не са взети предвид ключови мерки, заради което
някои браншове са абсолютно прави да недоволстват и да се бунтуват.
Напояването е ярък пример за това – инфраструктура не се изгражда, летата стават все по-горещи, а без вода земеделската продукция загива.
Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изпрати позиция, в която настоява за включване на няколко ключови пера в държавния бюджет за 2025 г., които са от решаващо значение за стабилността на сектора. Сред тях са „украинската помощ“, средства за проектиране и строителство – реконструкция, възстановяване, модернизация и ново строителство на обекти от напоителната инфраструктура и за извършване на реформи с цел по-ефикасно и устойчиво използване на водните ресурси, намаляване на загубите на вода и ограничаване на разходите за напояване.
НАЗ предупреди за
критичното състояние на сектор „Зърнопроизводство“
и за необходимостта от незабавни мерки за смекчаване на негативните последици от войната в Украйна, които създадоха сътресения на пазара на българската продукция. От асоциацията посочват, че производствените разходи непрекъснато растат, както и рентните плащания и екологичните изисквания по линия на Европейския съюз.
„Все още се надявам, че ще има някакъв разум, но ако не ни се обърне внимание, ще трябва да ги впечатляваме с протести и с действия, които никой не иска да ги прави, но просто сме принудени“, коментира пред Националното радио председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов.
Земеделското производство би трябвало да е сред приоритетите на държавата, особено в контекста на общата европейска политика за по-зелено и устойчиво бъдеще. За съжаление у нас, то не само, че не е приоритет, но изглежда напълно забравено.
