Бушуващата война на източната граница на Европейския съюз, заплахата от Русия и натискът на бъдещия президент на Съединените щати за по-сериозно финансово участие на партньорите от НАТО, принуждава европейците да се стегнат и да изработят жизнеспособен план за осигуряването на стотици милиарди евро за укрепване на отбраната си. Но въпреки широкото съгласие, че Европа трябва да харчи повече за военни нужди, всички потенциални опции: увеличение на националните бюджети, общи заеми на ЕС или създаване на ново дружество за финансиране – идват със собствени предизвикателства като фискален натиск, политическа съпротива или разходи за финансиране.
27-членният блок е пресметнал, че са необходими инвестиции в размер на 500 млрд. евро през идното десетилетие, въпреки че новият еврокомисар по отбраната Андрюс Кубилиус твърди, че тази сума ще стигне само за програмата за противовъздушна отбрана. Кубилиус смята също, че Европа трябва да действа бързо и предупреждава, че до 10 години друга държава от ЕС може да стане мишена на Москва след Украйна. Новият шеф на НАТО Марк Рюте поддържа сходна теза и призовава алианса, в който членуват повечето страни от блока, да приеме “военновременна нагласа” и да повиши разходите от целевите 2% на 3% от БВП, на което държи и Тръмп.
За да се изпълни тази задача обаче са необходими допълнителни разходи за почти 200 млрд. евро на година за ЕС като цяло. И дори по-ниския целеви размер между 2.5 и 3 процента ще е “огромно увеличение и в момента то не е планирано”, посочва Дик Зандее от Институт Клингендал, който преди това е оглавявал отдела за планиране и политика в Европейската агенция по отбрана.
Икономисти обръщат внимание, че предвид хронично напрегнатите бюджети на много страни членки на общността, единствено Германия от големите икономики има възможност да повиши значимо разходите за отбрана. Франция е напът да постигне целевите 2% от БВП на НАТО, но политическият смут увеличава бюджетния натиск, довел до понижението на рейтинга на страната. Италия и Испания са далеч зад второто по големина стопанство на еврозоната със заделени под 1.5% от БВП за отбрана. Докато Полша е решена да харчи двойно повече и разтяга бюджета си. Тези държави ще спечелят от някаква форма на съвместно финансиране, смятат икономисти.
Първоначалните дипломатически разговори предполагат два възможни модела, всеки от които има и недостатъци.
Единият е ЕС да продаде повече съвместни облигации, обезпечени от собствения дългосрочен бюджет, по подобие на своя Фонд за възстановяване от КОВИД-19 за 800 млрд. евро, от който се отпускаха безвъзмездни помощи и заеми на страните членки.
Другата идея е създаването на ново дружество със специално предназначение, моделирано по подобие на спасителния фонд на еврозоната – Европейският механизъм за стабилност, който да осигурява заеми като продава облигации, обезпечени от внесения капитал или от средства при поискване от държавите, решили да участват.
Първата опция ще изисква по-дълъг период за реализация, защото ще изисква одобрението на всичките 27 страни от ЕС, а Германия е прочута със съпротивата си на общите европейски разходи, признават дори привържениците й. Берлин прие единствено пандемичните разходи като еднократно изключение и съвсем не е ясно дали изборите през февруари 2025-а ще променят позицията на най-голямото европейско стопанство. Бюджетът на общността също не може да се използва за директно финансиране на отбраната, което повдига въпроса които точно разходи ще бъдат гарантирани от него.
Ново инвестиционно дружесптво е по-възможен вариант, защото не изисква единодушна подкрепа. То ще позволи също и на държави извън ЕС да участват, като Великобритания или Норвегия. А облигациите на фонда няма да се отразямат в националните бюджети. Двама инвеститори – търговец и банкер, обаче посочват, че подобно дружество вероятно ще трябва да плаща по-високи лихви от ЕС, поне първоначално, защото ще се трябва да се създаде като нов длъжник.
Десетгодишните облигации на ЕС имат доходност около 2.75% – с 20 базови пункта под испанските и с 30 под френските. По-високите разходи за финансиране на новото дружество ще ограничат подкрепата за него и то ще бъде просто още един емитент на пазара, а не субект, който наистина обединява общността. Портфейлният мениджър Каспар Хензе от “Блу бей асет мениджмънт” ще иска 10-20 базови точки над доходността на облигациите на ЕС, за да купи книжа на новото дружество. Съществува и голяма вероятност някои инвеститори да се откажат да влагат пари в емитент, който ще финансира отбраната и покупките на оръжия.
Въпреки всичките прадизвикатгелства, пазарите смятат разходите за отбрана като огромна възможност за бетонирането на ЕС като постоянен длъжник и за задълбочаване на европейското единство. Продажбите на облигации за финансиране на Фонда за възстановяване от пандемията са увеличили над десет пъти собствения дълг на блока от 2020-а насам, но привлекателността му е ограничена заради временния характер на програмата, защото новите заеми приключват през 2026-а.
“Ако съществуването на тази структура продължи…може да се очаква намаление на разходите за финансиране с течение на времето, просто защото ще стане постоянна”, коментира Саймън Бел – мениджър на портфейли в “Лийгъл енд дженеръл инвестмънт мениджмънт”.
