С голямо мнозинство депутатите приеха на първо четене и трите законопроекта, ограничаващи старостилната църква

Депутатите изслушват премиера и министри за искането на Гърция за осигуряване на вода от Арда, Парламентът ратифицира международно споразумение и одобри институт към ЮНЕСКО

С голямо мнозинство депутатите приеха на първо четене и трите законопроекта за промени в Закона за вероизповеданията, забраняващи регистрацията на Българската православна старостилна църква (БПСЦ) под това наименование. С приетите текстове се утвърждава, че Българската православна църква е единственият представител на източното православие в България.

Повод за промените е решение от 16 декември миналата година на Върховния касационен съд, с което се вписва в публичния регистър на съда религиозна институция с наименование „Българска православна старостилна църква“.

Законопроектът на „Възраждане“ получи 140 гласа. „За“ него гласуваха ГЕРБ-СДС, „Възраждане“, „БСП-Обединена левица“, „Демокрация за права и свободи“-ДПС, „Има такъв народ“, МЕЧ, както и един депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“. Против бяха 26 депутати от ПГ “ДПС-Ново начало“. Текстът подчертава, че е необходимо да се попречи на допуснатата възможност за регистрация на повече от една православна църква като юридическо лице, която да използва в своето наименование името „православна“.

Проектът на закон, внесен от Бойко Борисов и група народни представители от ГЕРБ-СДС, признава само Българската православна църква – Българска патриаршия, която е утвърдена по каноните на Вселенската църква и това е традиционното православно вероизповедание, което има предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Конституцията.

Това законодателно решение дава основание да се приеме, че се признават правилата на Вселенската църква за единството, т.е., че се санкционира и зачита каноничното право, тъй като единствено съгласно неговите разпоредби Българската православна църква – Българска патриаршия е част от Вселенската църква.

Регистрираните вероизповедания могат свободно да определят своите наименования, но ясно трябва да се отличават от признатата по закон Българска православна църква. Тоест – ако искат да регистрират църквата си, старостилци трябва да си измислят съвършено различно име.

Законопроектът на ГЕРБ-СДС събра 176 гласа „за“ от ГЕРБ-СДС, „Възраждане“, „ДПС-Ново начало“, „БСП-Обединена левица“, „Демокрация за права и свободи“-ДПС, ИТН, МЕЧ и от четирима депутати от ПП-ДБ. Въздържаха се трима народни представители от МЕЧ.

В законопроекта, внесен от Атанас Зафиров и група народни представители от „БСП-Обединена левица“, се посочва, че съгласно Конституцията разпоредбите на Закона за вероизповеданията и каноничното право Българската православна църква – Българска патриаршия е част от Вселенската църква и се признават нейните правила за единството.

Вероизповеданията могат свободно да се регистрират, но следва да се съобразяват при определяне на своите наименования с нормата на чл. 15 от Закона за вероизповеданията, за да се изключи възможност за неправилно правоприлагане и/или тълкуване и за запазване в цялост  на наименованието. На вероизповедания по заварени производства по регистрация и регистрирани до този момент се предоставя 2-месечен срок за промяна на наименованието им съгласно изискванията на чл. 15, ал. 3 от Закона за вероизповеданията.

Зад законопроекта на „БСП-Обединена левица“ застанаха 176 депутати – ГЕРБ-СДС, „Възраждане“, „ДПС-Ново начало“, „БСП-Обединена левица“, „Демокрация, права и свободи“-ДПС, ИТН, МЕЧ и двама от ПП-ДБ. Въздържа се един народен представител – от МЕЧ.

В началото на заседанието служебният премиер Димитър Главчев представи какво е направила държавата, за да не допусне регистрацията на старостилците. Изслушването му се проведе по искане на парламентарната група на “БСП – Обединена левица”, като народният представител Атанас Зафиров го попита дали е била конституирана Българската православна църква във Върховния касационен съд като страна по делото и дали е била ангажирана кантора от страна на българската държава с цел защита на българския национален интерес в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Стана ясно, че Законът за вероизповеданията е трябвало да бъде променен до декември 2022 година.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че 52-рото Народно събрание ще има волята да гласува промените в Закона за НСО и да свали охраната за депутати?

Подкаст