С голямо мнозинство депутатите приеха на първо четене и трите законопроекта, ограничаващи старостилната църква

Депутатите изслушват премиера и министри за искането на Гърция за осигуряване на вода от Арда

С голямо мнозинство депутатите приеха на първо четене и трите законопроекта за промени в Закона за вероизповеданията, забраняващи регистрацията на Българската православна старостилна църква (БПСЦ) под това наименование. С приетите текстове се утвърждава, че Българската православна църква е единственият представител на източното православие в България.

Повод за промените е решение от 16 декември миналата година на Върховния касационен съд, с което се вписва в публичния регистър на съда религиозна институция с наименование „Българска православна старостилна църква“.

Законопроектът на “Възраждане” получи 140 гласа. “За” него гласуваха ГЕРБ-СДС, “Възраждане“, “БСП-Обединена левица“, “Демокрация за права и свободи“-ДПС, “Има такъв народ“, МЕЧ, както и един депутат от “Продължаваме промяната – Демократична България“. Против бяха 26 депутати от ПГ “ДПС-Ново начало“. Текстът подчертава, че е необходимо да се попречи на допуснатата възможност за регистрация на повече от една православна църква като юридическо лице, която да използва в своето наименование името “православна”.

Проектът на закон, внесен от Бойко Борисов и група народни представители от ГЕРБ-СДС, признава само Българската православна църква – Българска патриаршия, която е утвърдена по каноните на Вселенската църква и това е традиционното православно вероизповедание, което има предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Конституцията.

Това законодателно решение дава основание да се приеме, че се признават правилата на Вселенската църква за единството, т.е., че се санкционира и зачита каноничното право, тъй като единствено съгласно неговите разпоредби Българската православна църква – Българска патриаршия е част от Вселенската църква.

Регистрираните вероизповедания могат свободно да определят своите наименования, но ясно трябва да се отличават от признатата по закон Българска православна църква. Тоест – ако искат да регистрират църквата си, старостилци трябва да си измислят съвършено различно име.

Законопроектът на ГЕРБ-СДС събра 176 гласа “за“ от ГЕРБ-СДС, “Възраждане“, “ДПС-Ново начало“, “БСП-Обединена левица“, “Демокрация за права и свободи“-ДПС, ИТН, МЕЧ и от четирима депутати от ПП-ДБ. Въздържаха се трима народни представители от МЕЧ.

В законопроекта, внесен от Атанас Зафиров и група народни представители от “БСП-Обединена левица”, се посочва, че съгласно Конституцията разпоредбите на Закона за вероизповеданията и каноничното право Българската православна църква – Българска патриаршия е част от Вселенската църква и се признават нейните правила за единството.

Вероизповеданията могат свободно да се регистрират, но следва да се съобразяват при определяне на своите наименования с нормата на чл. 15 от Закона за вероизповеданията, за да се изключи възможност за неправилно правоприлагане и/или тълкуване и за запазване в цялост  на наименованието. На вероизповедания по заварени производства по регистрация и регистрирани до този момент се предоставя 2-месечен срок за промяна на наименованието им съгласно изискванията на чл. 15, ал. 3 от Закона за вероизповеданията.

Зад законопроекта на “БСП-Обединена левица“ застанаха 176 депутати – ГЕРБ-СДС, “Възраждане“, “ДПС-Ново начало“, “БСП-Обединена левица“, “Демокрация, права и свободи“-ДПС, ИТН, МЕЧ и двама от ПП-ДБ. Въздържа се един народен представител – от МЕЧ.

В началото на заседанието служебният премиер Димитър Главчев представи какво е направила държавата, за да не допусне регистрацията на старостилците. Изслушването му се проведе по искане на парламентарната група на “БСП – Обединена левица”, като народният представител Атанас Зафиров го попита дали е била конституирана Българската православна църква във Върховния касационен съд като страна по делото и дали е била ангажирана кантора от страна на българската държава с цел защита на българския национален интерес в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Стана ясно, че Законът за вероизповеданията е трябвало да бъде променен до декември 2022 година.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст