Явно високите (ни) етажи на властта са обречени да търпят… кого ли не

властта

В нормалните бели държави, към които уж тичаме вече 35 години, политиците подават оставка още с избухването на скандал, в който е замесено името им. Причината е, че не искат да вредят на партиите си, нито на управлението на съпартийците си. Често оставки се подават, дори ако всички “доказателства” за участието на тези политици накрая се оказват най-обикновени слухове. За сметка на това, обитателите на т. нар. български политически елит, колкото повече се излагат, толкова по-дълго остават във властта. До такава степен няма отърваване от тях, че Народното събрание взе да ги отървава от подсъдимата скамейка и затвора или да ги изкарва от предварителния арест.

Да се чуди човек да се смее или да плаче, като чуе благата вест, че доц. Петър Илиев е назначен за нещатен сътрудник на Тошко Йорданов от “Има такъв народ” в парламента, въпреки че и в момента доцентурата му продължава да виси на косъм. Той бе обвинен в плагиатство при написването на книга за компетенциите на Народното събрание през 2015 година.

В „авторското“ му изследване са

преписвани пасажи заедно с грешките от оригиналния труд

на сегашния председател на Народното събрание – доц. д-р Наталия Киселова.

През септември 2024 г. Върховният административен съд (ВАС) прехвърли горещият картоф в пазвата на образователния министър, защото той бил единствено компетентен да отсъди дали изборът на Илиев за доцент е редовен. Явно човекът за доцент може да не става, но за консултант в законодателната власт е чудесен, имайки предвид вековната (ни) традиция непрекъснато да пробутваме наши хора на апетитни властови позиции. При това – без за някого има някакво значение какви са компетенциите им и колко чинят в морално отношение.

Илиев очевидно е амбициозен човек и би се примирил да остане зад борда на управленския “Титаник”. Откъде се пръкна този извод? Ами от актуалната му длъжност –

нещатен парламентарен сътрудник, т.е. нещо като… юнга, ординарец или адютант.

А не би трябвало да е такъв, защото продължава да е почетен консул на Барбадос, а по-рано беше номиниран за два министерски поста в неосъществените правителства на ИТН – на правосъдието и на вътрешните работи.

ИТН имат богат опит с номинациите на леко послъгали в биографиите си кадри. Още помним как през 2021 г. предложиха за премиер специалиста по философия на правото, политиката и икономиката от Шумен, Клагенфурт и Сан Франциско Пламен Николов, който по-късно беше наречен Пацо Шнорхела. Биографията му бе толкова впечатляваща, че всички се зачудиха защо този човек не е бил поканен в политиката досега.

Николов се беше явил в “Шоуто на Слави” като кандидат-политик, представил се добре и бе предложен за премиер. Той ни бе “сервиран”

като философ и бизнесмен, търгуващ на 67 международни пазара.

Проверка обаче показа, че той никога не е бил никакъв докторант от Клагенфуртския университет, а най-обикновен гост по стипендиантската програма на Ернст Мах. И то – само за три месеца през 2004 година.

Също така се оказа, че офисът на международната компания, оперираща на 67 пазара по цял свят, се намира в столичния квартал “Орландовци”.  Николов отговаря у нас за бизнеса на американската фирма Finisswim, която продава оборудване за водни спортове от сорта на шнорхели, очила за плуване, плавници, падъли, буйове и други продукти от същата гама.

За разлика от Пламен Николов, който след

злополучния прием в политика вече не се напъва и си гледа бизнеса,

няма сила, която да спре Петър Илиев. 

Тази практика не е запазена марка на ИТН, а на ГЕРБ и двете актуални разновидности на ДПС. Сред партийните кадри на Бойко Борисов има многобройни примери, за хора, които вместо да бъдат сврени в миша дупка, са „наказвани“ с престижни служби. Пламен Георгиев беше трудоустроен като консул във Валенсия от кабинета на Борисов през 2019 г., след като подаде оставка като председател на антикорупционната комисия покрай скандала “Апартаментгейт”.

Колкото до челния опит на ДПС – и преди, и сега – само името Димитър Аврамов да споменем, пак стига, че и става байгън…

Логичният въпрос е толкова ли няма подготвени, почтени хора, които да бъдат назначавани на високи постове у нас? Или пък предложените, макар с петна в биографията, са толкова безценни, че трябва да ги преглътнем? За това дали номинираните не се срамуват от напъните си няма защо да питаме.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст