Федералният резерв запази базовата лихва по федералните фондове в диапазона 4.25-4.50 процента на първото за тази година редовно съвещание на паричния комитет на 28 и 29 януари, каквито бяха очакванията на повечето пазарни анализатори. Щатските централни банкери „влизат в режим на изчакване“ на битката си срещу инфлацията след осъществените през 2024-а три лихвени редукции. Причината е, че инфлацията престана да пада, а пазарът на труда остана силен, което не изисква спешни мерки за подкрепа на икономиката чрез орязване на кредитните разходи.
Основната лихва на Федералния резерв оказва влияние върху цената за обслужване на всички видове заеми, включително ипотечните и по кредитните карти. Нейната стойност в момента е с цял процент под най-високото за последните 20 години ниво, на което се задържа повече от година, за да укроти инфлацията. Паричните стратези на щатската централна банка обаче я смятат все още за „рестриктивна“ или достатъчно висока, за да обезкуражи тегленето на заеми и разходите, както и за възпиране на икономическия растеж.
Федералният резерв редуцира лихвените проценти към края на 2024-а след като икономическите данни показаха, че инфлацията се охлажда към целевите 2% годишно, пазара на труда отслабва, а безработицата се увеличава. Тези тенденции насърчиха паричните стратези да понижат лихвите, за да стимулират националното стопанство и да спасят пазара на труда, в изпълнение на двойнствения мандат на централната банка да използва паричната политика за постигане на бълна заетост и ниска инфлация.
Впоследствие обаче инфлацията се заинати. Положението се влоши от предложените от новия президент на Съединените щати Доналд Тръмп митнически ставки на чуждестранната търговия, които имат потенциал да качат потребителските цени и да напомпат инфлационен натиск в зависимост от начина, по който се прилагат. В допълнение, той предлага и разхлабване на федералните регулаторни правила и масово депортиране на имигранти. Междувременно, безработицата спря да нараства, намалявайки напрежението и необходимостта от спешни лихвени понижения.
„Паричният комитет възприема подход на изчакване, за да види кои политики ще бъдат задействани. Ние не знаем какво ще се случи с митата, с имиграцията, с фискалната и с регулаторната политика“, поясни председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл на пресконференцията след края на съвещанието на банковия паричен комитет. И допълни, че трябва да се изчака „тези политики да бъдат формулирани преди да се направи правдоподобна оценка на въздействието им върху икономиката“.
В официалното си изявление паричните стратези посочват, че процентът на безработните се е стабилизирал на ниско равнище през последните месеци, а условията на пазара на труда остават стабилни, докато инфлацията е малко по-висока. Което не налага да се бърза с лихвените редукции. Те отбелязват също, че заплахите за целевите им параметри за инфлацията и безработицата са „грубо балансирани“ и „размерът и точният момент“ на допълнителните лихвени настройки ще зависят от следващите фундаментални данни и икономическата перспектива.
Решението на Федералния резерв идва малко повече от седмица след официалното встъпване в длъжност на Тръмп – чест критик на институцията, който вече предположи, че разбира лихвената политика по-добре от Пауъл. Самият Пауъл пък каза на репортерите, че не е контактувал с президента и отказа да коментира последните му забележки за лихвите.
На последното си за 2024-а официално съвещание в средата на декември американските парични стратези заявиха, че предвиждаг само две лихвени редукции през 2025-а. Те ще осъвременят прогнозите си за националното стопанство и лихвите на следващото си заседание през март.
Четирима директори на регионални клонове на Федералния резерв бяха сменени и получиха на ротационен принцип право на глас на съвещанията на паричния комитет. Това са Остин Гулсбий – шеф на клона в Чикаго, Сюзън Колинс на Бостън, Алберто Мусалем на Сейнт Луис и Джеф Шмид на Канзас сити. Те ще гласуват през 2025-а за паричната политика редом със седемте техни колеги от борда на управителите и директора на клона на Федералния резерв в Ню Йорк Джон Уилиамс.
Централните банкери запазиха на 25 млрд. щ. долара и месечния лимит на сумата на щатските ДЦК на падеж, която няма да бъде инвестирана повторно. Както и тавана на гарантираните с ипотеки ценни книжа на 35 млрд. долара.
