Първоначалният шок от завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом се превърна в постоянен. Всеки ден вкарва по някоя и друга нова провокация, която, колкото и нелепо да звучи, ангажира целия свят. Надеждата беше, че ще се концентрира върху икономиката на Съединените щати и няма да е особено активен в международната политика. Каква заблуда! „Да направим Америка отново велика“ е трябвало да се приема буквално. В смисъл такъв, че към САЩ ще бъдат прибавени нови територии, а върху неприбавените ще бъде наложен железен USA-контрол.
В този ред на мисли изплува сюжета на една руска детективска фантастика „Как да управляваме Вселената, без да привличаме вниманието на санитарите”.
„Вселената е в опасност и може да загине всеки момент. Само аз мога да я спася!” Това е мотото на главния герой Мелор Егоров, който е пациент в психиатрична клиника. Той решава да избяга, защото е сигурен, че в далечното село Внуково, в къщата на родителите му, е скрит контролният панел на Вселената. С помощта на този панел той се надява да възстанови енергийния баланс на Вселената и да даде на човечеството нов шанс да преодолее гравитацията и да завладее Космоса. В крайна сметка, колкото и да се опитва
героят Егоров никога не успява да се отскубне от опеката на санитарите.
При Тръмп ситуацията е доста по-сложна, отколкото при Мелор Егоров, защото е президент на Съединните щати и не е пациент, което би обяснило отчасти действията му. Тоест той има реална власт да реализира намеренията си, колкото и смахнати да изглеждат те.
Във вторник (4 февруари) американският президент шокира международната общност с изказването си, че Щатите може да поемат контрола върху Ивицата Газа, опустошена от едногодишната война между “Хамас” и Израел, и да я превърнат в Ривиерата на Близкия изток. Единственото условие е палестинците да бъдат изселени на друго място, при все че.
става дума за над 2 милиона души, които съседните страни отказват да ги приемат.
Наред с това Тръмп мълчи по два сакрални въпроса: “Кой ще плати за новите домове на изселниците и ще поеме издръжката им докато си намерят някаква работа?” и “Кой ще плати превръщането на днешните руини в утрешен оазис, което като нищо ще глътне най-малко 2 милиарда долара?”
Експерти твърдят, че възстановяването на пострадалата от израелските бомбардировки територия ще отнеме около 20 години. Колко ли пари трябва да налее Вашингтон там, за да съкрати този срок? И още по-важното – да гарантира сигурността на анклава, защото никой не вярва, че с влизането на Тръмп в Белия дом,
Близкия изток автоматично става най-мирното и спокойно място на света.
Преди това той заплаши, че ако не получи Гренландия доброволно, не изключва използването на военна сила. Президентът дори сметна, че най-добре ще е Канада да стане щат на САЩ, защото и без това е „измислена държава“. Явно забрави, че Канада е член на Г-7 и едва ли има нужда от неговото покровителство. Хвърлил е “еднопосочно” око и на Панамския канал, при това – без право на отказ или протест.
Като се има предвид липсата на логика в намеренията му, нищо чудно да е решил тези „новопридобити“ територии да послужат за разселване на палестинци. А защо не, ако Тръмп наистина ще превръща Газа я в близкоизточния Монте Карло, я в Лас Вегас, местните палестинци да не работят в луксозните хотели, казина, ресторанти, банки и молове? Включително и като въоръжена охрана?
Докато можем да приемаме тези закани и странни идеи като шега, ще е добре. Страшно ще стане, ако тръгне да ги осъществява на практика. Единственото успокоение е, че в екипа му има достатъчно опитни хора, наред с лоялистите, които да включат алармата, ако съвсем се самозабрави.