Български организации, начело със „Системата ни убива“, Федерацията на потребителите, Обединените пенсионерски съюзи, организират бойкот на пазаруването в хипермаркети, супермаркети и квартални магазини на 13 февруари. Поводите са два – драстичното поскъпване на основни хранителни стоки и фактът, че цените на някои ключови продукти са по-високи у нас, отколкото в Западна Европа, където и заплатите са доста по-различни от нашите. А държавата, вместо да ревизира механизмите и нормативната база за борба със спекулата, контрабандата и измамите, за пореден път заговори за таван на надценките на основните храни.
Идеята за бойкота дойде от Хърватия, постепенно приобщавайки към каузата Румъния, Гърция, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Сърбия, Черна гора и Косово. Целта на „упражнението“ потребителите да накажат супермаркетите, защото те – заедно с прекупвачите – диктуват цените на пазара единствено в своя полза. Без да се интересуват изобщо как местните производители успяват да оцелеят, а потребителите – да нахранят себе си и семействата си. За разлика от повечето участнички в потребителската съпротива на Балканите,
бойкотът у нас насочен към всички търговски обекти, а не само чуждите вериги.
Според Федерацията на потребителите, българите освен, че плащат нереално високи цени за хранителните продукти спрямо доходите си, потребяват и продукти с по-ниско качество, отколкото в Западна Европа.
„Българският потребител е най-неоправданият, подлаган е на какви ли не издевателства. Дойде време наистина да покажем, че българският потребител повече няма да търпи гаврата с него. Ние си даваме сметка, че този протест едва ли ще доведе до намаляване на цените, но искаме чрез него да окажем натиск върху търговските вериги,
да окажем натиск върху правителството, да окажем натиск върху Народното събрание“,
призоваха от федерацията по националното радио.
Организаторите на бойкота твърдят, че цените на масло, мляко, сирене, месо и колбаси в чужди търговски вериги са по-високи в българските им клонове, отколкото в собствените им страни, където стандартът на живот е несравним с нашия.
На същата позиция е и вицепрезидентът Илияна Йотова. В понеделник (10 февруари) тя коментира, че хората имат основание за недоволство, защото
в момента няма логично обяснение на ценовия скок при много от стоките.
Причината е, че тези храни са били внесени в България преди няколко месеца, при съвсем други условия.
„Трябва да се направи нещо час по-скоро, защото цените са поне с 30% по-високи, отколкото преди Нова година. Дали се дължи на спекула, или на други икономически процеси – очаквам дискусията в Народното събрание и мерките“, посочи тя.
Миналата седмица Гражданската платформа „Изправи се.БГ“ на Мая Манолова и депутати от БСП внесоха в Народното събрание законопроект за таван на търговските надценки върху основни хранителни продукти. Вносителите
нарекоха спекулативното покачване на цените „инфлация на алчността“.
От другата страна са противниците на инициативата, които твърдят, че в големите вериги има ред, качество на обслужването и създават конкуренция на пазара. Според тях малките магазини не предлагат по-качествена или различна стока от тази във веригите, а пазаруването от производител е доста често е изключително скъпо.
Днес (11 февруари) Красен Станчев от Института за пазарна икономика(ИПИ) в телевизионно интервю обясни, че цените на стоките е следствие на нарастващите доходи, а през последните 20 години имаме ръст на доходите с по 8-9% на година. Икономистът обясни логиката на нещата така:
когато един търговец види, че доходите се повишават, той вдига цените на стоките
и услугите си. Ако другият търговец не го направи, има усещането, че е на загуба.
„През последната година имаме повишение на доходите от 17%, а инфлацията е едва 3-4 на сто”, подчерта Станчев.
В коментарите в социалните медии потребители съветват да не се окаже, че бойкотът е като диетите – днес няма да ядем, ама в следващите дни ще си наваксаме тройно.
В крайна сметка, всеки има своите аргументи, а и е свободен да протестира или да не го направи. Предстои Народното събрание да обсъди проблема и да реши каква ще е бъдещата политика спрямо основните хранителни продукти.
