Познаването на религията със сигурност няма да навреди на никого, ако я изучава доброволно и това се случва с подкрепата на семейството. Въвеждането на такава задължителна дисциплина в училище би имало смисъл, ако се преподава история на религиите, а не на една конкретна, което действително би обогатило децата и би ги превърнало в по-толерантни и по-грамотни хора. Идеята да се изучава само православие е доста ограничена, като се има предвид че не всички хора в държавата ни са християни и религиозни.
От друга доста хора у нас разбират светите празници като дълги софри с ядене и пиене, от които да не стават по три денонощия. Може би, ако децата им имат познания по теология семейните празници ще се попроменят, поне за младите членове.
През последните 35 години българското образование претърпя какви ли не експерименти, ефектът от които е… повече от съмнителен. Най-малкото защото резултатите от външните оценявания са по-скоро посредствени, а милата ни татковина е на дъното по учене с разбиране.
В същото време учители споделят от години, че са
безсилни пред агресията и лошото домашно възпитание на част от учениците.
Така че, със сигурност трябва да има промени, които да насочат децата към ценности и здрави основи, но дали това ще се случи чрез задължителното изучаване на религия?
Министерството на образованието и науката (МОН) предвижда това да е една от промените в учебните програми и през май или юни ще представи плановете си за реформи пред Народното събрание. Институцията планира още на следващият месец решенията им да бъдат предоставени за обществено обсъждане в сайта на министерството.
“Това е начин и да обединим усилията си с вероизповеданията, с Българската православна църква и най-вече – да направим децата добри хора. Това не си противоречи с това децата да бъдат знаещи. И в момента имаме свободно избираем предмет религия. Учителите казват, че при тях децата стават по-ученолюбиви, освен че намалява агресията”, мотивира се ресорният министър Красимир Вълчев.
Според него часовете по религия
ще са полезни за подобряване на възпитанието на следващото поколение.
Вълчев уточни обаче, че в задължителния план по религиозно образование на родителите и децата ще се даде възможност за избор. Ако например родителят не желае детето му да изучава конвенционалното религиозно образование, ще може да го замести с етика, философия и история на религиите.
Като доказателство за сериозните си намерения, екипът на министър Вълчев е публикувал в сайта на МОН “Проект на заповед за откриване на процедури по оценяване и одобряване на проекти на учебници по учебния предмет – религия (неконфесионално обучение) от X клас до XII клас по новите учебни програми”, чието обществено обсъждане е приключило на 24 февруари.
Идеята за изучаване на православие в училище се предлагаше в доста предизборни кампании през годините от консервативни партии. Светият Синод също предлага изучаването на религия като задължителен предмет от години, а откакто пое поста през юни 2024 г.,
патриарх Даниил продължава да настоява за въвеждането му в училище.
По-рано, през 2023 г., Синодът (за кой ли път, между другото) отново настоя “да се изучава предметът Религия – Православие във връзка със зачестилите случаи на насилие в България като превенция срещу агресията и средство за духовно-нравственото възпитание и извисяване на нацията”.
„Нашето общество има насъщна потребност от духовно възраждане, което може да се състои, ако всички заедно принесем всенародно покаяние за нашите грехове и слабости и се приобщим към облагородяващия дух на православната вяра и нейните божествени социални и нравствени ценности. Това е добре изпитан и успешно прилаган през вековете начин за разрешаване на личните и междуличностните конфликти, за намаляване на ширещата се агресия, за преодоляване на националното и институционалното разделение. Християнският морал е най-мощната преграда пред разрушителното влияние на умножаващите се гибелни зависимости, материализъм, консуматорство, разврат, алчност, насилие и престъпност“, обяви в своя позиция Синодът.
Спор няма, че
през вековете религията е изиграла своята роля в запазването ни като народ.
В същото време обаче едва ли можем да забравим, че родителите на тогавашните деца са ги възпитавали в страх от Бога още от най-ранна възраст. Именно мама и татко са били тези, които са обличали най-хубавите им дрехи и са ги водели всяка неделя на църква.
До 1947 г. се е изучавал предметът „Закон Божий“ или „Вероучение“, но впоследствие е бил отменен от тоталитарния режим, за който знаем, че силово е наложил дори догмата на Маркс – „Религията е опиум за народа!“
В съвременните общества в Европа се избягва задължителното обучение по религия, но се дава свобода на онези, които желаят да се информират свободно относно религията, която предпочитат. Това е така, защото хората имат различни вярвания или пък са атеисти, а религиозното обучение само на една религия е дискриминационно за останалите.
