Проучване на Visa и Kearney: Дигиталните разплащания са двигател на прозрачността и икономическия растеж в България

Разходите на работодателите за един отработен час нараснаха с 13.2% спрямо миналата година

Сивата икономика продължава да бъде сериозно предизвикателство за приходите на държавата и икономическата стабилност на България. Проучване по поръчка на Visa, осъществено от консултантската компания Kearney, подчертава ключовата роля на дигитализацията за ограничаване на сивия сектор и стимулиране на икономическия растеж. Според изводите 5% годишен ръст на дигиталните плащания в рамките на пет години може да намалява размера на сивата икономика с един процент годишно. Това би могло да увеличи брутния вътрешен продукт (БВП) с 1.9 милиарда лева годишно и да донесе допълнителни 0.6 милиарда лева данъчни приходи всяка година.

krasimira rajcheva viza scaled

Дигиталните разплащания създават здрава основа за по-прозрачен и конкурентен пазар. Те не само подобряват икономическата среда, но и улесняват взаимодействието между потребители и бизнеси. Предоставят по-добър контрол върху финансовите потоци, намаляват риска от злоупотреби и изграждат по-голямо доверие в търговските и финансовите процеси. Освен това играят важна роля в борбата със сивата икономика, като стимулират устойчив растеж, осигуряват по-ефективно разпределение на ресурсите и повишават събираемостта на данъци – всички ключови елементи за стабилна и устойчива икономическа среда“, заяви Красимира Райчева, изпълнителен директор на Visa за България.

Проучването показва, че използването на електронни разплащания в България е значително под средното за Европейския съюз. Средно българите извършват само 124 дигитални разплащания годишно на човек, което е под една трета от средното ниво за ЕС. Увеличаването на този показател би могло да допринесе за увеличаване на доверието в институциите и да усили икономическата стабилност.

Стартирала през 2022 г., програмата на Visa „България БезБрой“ е практически пример за успешното прилагане на мерки за насърчаване на електронните плащания. През 2024 г. 84% от всички нови търговци с ПОС устройства са участвали в програмата, а 37% от  новите терминали са били инсталирани в обекти, включени в инициативата – ясен знак за ефективността на целенасочената модернизация. Освен това 8% от всички обеми на плащания, извършени от МСП през 2024 г., идват от търговци, участвали  в програмата. Разширяването на електронните разплащания в различни сектори не само ще засили отчетността и прозрачността, но и ще подпомогне по-доброто регулиране и събиране на приходи – два важни аспекта за икономическото развитие.

konrad slusarchik direktor komunikaczii s instituczii za czentralna i iztochna evropa vav viza evropa visa europe scaled
Конрад Слусарчик, директор „Комуникации с институции“ за Централна и Източна Европа във „Виза Европа“ (Visa Europe)

Сивата икономика в България съставлява около 34.6% от БВП – дял, който е най-голям сред страните в ЕС. Докладът показва, че неформалната икономика е най-силно изразена в секторите хотелиерство и ресторантьорство (70%), следвани от селско и горско стопанство и риболов (66%), изкуства, забавления и спорт (58%), строителство (56%), търговия на едро и дребно (53%) и производство (49%). В абсолютни стойности търговията на едро и дребно (14.2 млрд. лв.) и промишленото производство (13.6 млрд. лв.) са секторите с най-голям обем на сивата икономика. Ограничаването на незаконните практики в тези ключови отрасли би донесло значителни икономически ползи и би укрепило стабилността на страната.

България има потенциала да постигне сериозен напредък, следвайки примери като Гърция, която е намалила дела на сивата икономика до 22% от БВП, чрез последователни мерки за дигитални разплащания и борба с нерегламентираната заетост на работната сила. Въвеждането на задължителна възможност за електронно плащане в публичния и частния сектор би могло да изиграе ключова роля. Наред с това образователни кампании по финансова грамотност и сигурност на дигиталните разплащания могат да увеличат мотивацията и увереността на потребителите.

katalin kreczu generalen menidzhar na visa za balgariya rumaniya sloveniya i harvatiya scaled
Каталин Крецу, генерален мениджър на Visa за България, Румъния, Словения и Хърватия

Засилването на законовите мерки срещу недекларирана стопанска дейност също е от съществено значение, като Министерството на правосъдието на България играе важна роля в прилагането на правни и институционални реформи в рамките на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021–2027). Анализът допълнително показва, че ограничаването на плащанията в брой може да увеличи данъчните приходи с над 6 милиарда лева годишно.

За проучването „Сивата икономика в България 2023“

Проучването „Сивата икономика в България 2023“, по поръчка на Visa, има за цел да повиши обществената осведоменост относно неформалната икономика и ролята на електронните разплащания в нейното ограничаване. То е проведено през пролетта на 2023 г. от консултантската компания Kearney – водеща глобална компания за стратегически мениджмънт, в сътрудничество с проф. д-р Фридрих Шнайдер – професор по икономика в университета „Йоханес Кеплер“ в Линц, Австрия, и един от водещите световни експерти в областта на сивата икономика.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Ако от съседите ви се чува обезпокояващ шум, ще се обадите ли на 112?

Подкаст