Геополитическата обстановка в момента изисква Европа да планира по-прецизно от всякога не само отбранителните си способности, но и енергийната си сигурност, този път – чрез добив на петрол и газ. Европейският съюз е решен да се откаже напълно от руските горива (или поне да не изпада в нова тежка зависимост), а както се видя решенията на Вашингтон след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом са непредсказуеми.
От години в медиите се върти въпросът има ли залежи на газ в българската акватория в Черно море. Някои експерти твърдяха, че и да има, количествата не са толкова големи, че да си струват скъпите сондажи и рискът за околната среда. Други пък твърдят, че има потенциал за добив на 13 млрд. кубика изкопаем газ на година. Газ от Черно море се добива и в момента от Галата и Калиакра, но това са малки находища и задоволяват само около 10% от консумацията.
За сметка на това две от съседките ни – Румъния и Турция,
вече имат сериозен добив от черноморските си находища.
Например, северните ни комшии задоволяват цялата си консумация, която надхвърля четири пъти потребностите на България. И то на… далеч по-ниска цена.
През 2023 г. бившият енергиен министър Делян Добрев от ГЕРБ лансира идеята, че Българският енергиен холдинг може да инвестира 20 млн. евро в търсенето на газ в Черно море, като срещу това ще получи 20% печалбата от добива. Тогава даже беше внесен проектът на решение на парламента за придобиване на до 20% дял в консорциума, титуляр на договора
за търсене и проучване на нефт и газ в “Блок 1-21 Хан Аспарух” в Черно море.
През юни миналата година беше даден старт на процедурата.
Договорът за проучване стана факт във вторник (15 април), когато Министерството на енергетиката и „Шел Експлорейшън енд Продъкшън“ подписаха сделката.
Енергийният министър Жечо Станков коментира след церемонията, че газът, който ще бъде открит там, ще е най-евтиният, защото няма да има транзитни такси. Освен това държавата ще получава концесионни такси до 30%, което означава, че на практика
всяка трета газова молекула ще влиза в държавния бюджет.
По всичко личи, че правителството няма илюзии, че подобен проект ще може да се реализира скоро, защото проучванията ще отнемат доста време. Премиерът Росен Желязков, който присъстваше на събитието, обясни, че за проучванията ще се използват суперкомпютри и изкуствен интелект. Целта, в крайна сметка, ще е енергийна независимост и много по-евтин източник на ресурси.
„Това е от друга страна потенциал, който показва, че в България има политическо доверие и стабилност за чуждестранни инвеститори за дългогодишни планове занапред, което ще има въздействие върху енергийната сигурност и диверсификация на източниците на природен газ.“, коментира Росен Желязков.
Досега имаше
три неуспешни опита за подписване на договор с чуждестранни инвеститори.
Πpeз 2012 г. държавата пoдпиca договор за проучване c aвcтpийcĸaтa ОМВ, фpeнcĸaтa „Тотал“ и иcпaнcĸaтa „Репсол“. Четири години по-късно компанията „Тотал“ cъoбщиxa зa oтĸpит нeфт, нo тaĸa и нe бяxa посочени ĸoличecтвa, ĸoитo дa oпpaвдaят инвecтициите в нaxoдищeтo. Πpeз 2020 г. „Репсол“ ce oтĸaзa oт тъpceнeтo в бългapcĸитe вoди нa Чepнo мope.
Според проучванията на западните компании най-големи надежди за откриване на въглеводороди (и по-специално природен газ) са съсредоточени в източната част на блока „Хан Аспарух“.
Проучванията дават основание да се счита, че в “Блок 1-21 Хан Аспарух” може да се добиват по 13 млрд. куб. метра природен газ на година в периода от 2030 г. до 2040 г. и по 8 млрд. куб. метра между 2040 г. и 2050 г. Ако се стигне разработване на находището, инвестицията се оценява на около 6 милиарда евро.
Страната ни ще има златен шанс, ако бъде намерен природен газ в достатъчни количества, които да оправдят огромните средства, които трябва да бъдат вложени, да добива по-евтина енергия.
