В социалните мрежи продължават споровете за премахнатите незаконни постройки от столичния квартал „Захарна фабрика“ и съдбата на ромите, които ги обитаваха. Както се случва в последните години, и по този въпрос мненията са силно поляризирани, без да се предлагат работещи решения. Ромите обаче все трябва да бъдат настанени някъде, но опцията да е в общински жилища предизвика напрежение, защото има и други нуждаещи се хора, които също искат евтин наем.
По-страшното е, че проблемът с незаконните ромските махали, които съществуват на много места в големите градове, не се решава от десетилетие на високо ниво. В тези махали условията за живот са като от преди повече от два века, което е мъка не само за живеещите там, но и тормоз за техните съседи. Нима ръководствата на общините не са могли да направят проверки и да установят, че там е потънало от боклуци и липса елементарна хигиена? Не е ли било възможно през цялото това време да се намери решение къде да живеят и да бъдат изведени от там?
Грозната картинка се вижда най-добре по избори,
когато големите телевизии правят репортажи за купен вот.
Това, което се вижда, са порутени коптори, които повече подхождат на декор от „Клетниците“ или други подобни произведения, които описват крайната мизерия. Въпросът е, че въобще не е трябвало да се допуска да съществуват такива махали.
Така че няма какво да се сърдим на Европейският съд по правата на човека в Страсбург, който в понеделник разпореди на българските власти да предложат подходящи алтернативни възможности за настаняване на част от ромите, засегнати от
премахването на незаконните постройки в „Захарна фабрика“.
„Българските власти вече нарушиха първите дадени от ЕСПЧ привременни мерки, които разпореждаха да не се пристъпва към премахване на постройките“, коментира адвокат Диана Драгиева от Българския хелзинкски комитет, който представлява ромите от „Захарна фабрика“ в Страсбург.
Драгиева обясни, че „вече две седмици повече от 150 души остават без дом при пълна липса на институционална реакция, въпреки че за случая освен общинските власти са сезирани също прокуратура, министри, областен управител“.
Събарянето на незаконните постройки започна на 15 април, въпреки че Европейският съд по правата на човека
седмица по-рано беше наложил временна забрана за това.
От кметството в община „Илинден“ обясниха, че заповедта за премахване на гетото е от 2016 г., а това е бил последният етап. Те посочват, че собствениците са били наплъно наясно, че това ще се случи в накакъв момент и са имали достатъчно време да реагират.
Междувременно няколко софийски квартала отказаха да приютят бездомните роми заради опасения от протести на жителите им. Веднага след като беше обявено, че ромите ще бъдат настанени в кв. „Ботунец“, кметицата на район „Кремиковци“ Лилия Донкова, категорично заяви, че не е съгласна. Същото обяви и кметът на район „Люлин“ Георги Тодоров. Той посочи, че „няма да настани нито един от тези хора в общински жилища в Люлин“. Кметът на район „Красна поляна“ Димитър Петров пък съобщи, че в неговия район няма свободни общински жилища.
При създалата се ситуация
кметът на „Илинден“ Емил Бранчевски успокои,
че ромите ще бъдат настанени временно в общежитие на своя територия.
На 22 април се проведе протест „Не на гетото“ на живущи в „Захарна фабрика“, които обявиха, че от 20 години се борят да бъде съборено незаконното гето и да живеят в чист и безопасен квартал. Те са против на ромите да им бъдат осигурени общински жилища. Кметът Бранчевски пък съобщи, че незаконните сгради са били незаконно свързани към електропреносната мрежа и към водоснабдяването.
Заповедта за премахване на гетото е от 2016 г., което означава, че
за цели девет години не са предприети никакви мерки
за преместване на живущите или за променяне на окаяната среда там.
През 2020 г. тогавашната кметица Йорданка Фандъкова заличи административния адрес на “махалата”, а МРРБ заличи повече от 700 ромски адресни регистрации.
На практика те са направили живущите там административно несъществуващи, но са забравили факта, че съществуват физически и в крайна сметка това е проблем, които трябва да се разрешава, а не да се замита.
Сега, според старата ни, добре позната традиция, пак ще впрягаме каруцата пред коня. Най-лошото е, че гетото в „Захарна фабрика“ е едно от много такива. Но пък може да се използва случая и да се намери кардинално решение на проблема, така че хората да не са без покрив и в 18 век, но и да са ангажирани с битовите си сметки.
