Цената на електроенергията умишлено е натоварена с допълнителни такси. Ето защо либерализацията на пазара на електроенергията би трябвало да бъде отложена, колкото се може по-дълго във времето – дотогава, докато ние достигнем доходите, средни за европейците. Това коментира президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, настоявайки за преосмисляне на дефиницията за енергийна бедност.
„В България, по статистика, имаме 2 милиона енергийно бедни – приблизително 30% от българите“, добави Манолов, цитиран от БНР, настоявайки да бъде преосмислена дефиницията за енергийна бедност, докато тече периодът на отлагане на либерализацията на пазара за електроенергия. Той уточни, че енергийно беден е и този човек, който не може да си смени духалката с климатик, който не може да си санира жилището, който не може да намали енергийното си потребление, защото не може да го замести с някакви по-ефективни начини на задоволяване на потребностите.
Манолов участва в празничното шествие в центъра на столицата по случай 1 май – Международният ден на труда. То тръгна в 11.00 часа от площад „Света Неделя“ и завърши пред музея „Земята и хората“ до НДК, където в 12.30 часа започна концертът „Рок за труда“, с участието на Милена, Васко Кръпката, „Подуене блус бенд“, Коцето Калки, група „Атлас“.
В празничното шествие се включиха децата от танцувалното студиото на „Памбос“ и Духовият оркестър на Първа Английска гимназия.
Събитието на КТ „Подкрепа“ е под мотото „Не пипай регулацията на тока за бита“. От синдиката настояват за ясен механизъм при определяне на цените на тока за битови потребители.
И вицепрезидентът на КТ „Подкрепа“ инж. Йоанис Партениотис бе категоричен, че българинът не е готов за либерализацията на пазара на електроенергия.
Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов засегна и още един проблем, свързан с 1 май – Денят на труда – обсъжданото увеличаване на възрастта за пенсиониране. Той бе категоричен, че синдикатите няма да позволят тя да бъде вдигната, тъй като и сега в масовия случай хората се пенсионират по-късно от записаното в уредбите – най-често на 67-годишна възраст, тъй като нямат 40-годишен трудов стаж и заради това им се налага да работят и след възрастта за пенсиониране.
„Българите и без това живеем по-малко, живеем и по-лошо“, подчерта Манолов.
Той поясни, че преди двайсетина години осигурителната система е била лишена от 1/4 от собствените си приходи, което е причина за днешните дефицити. По този повод той подчерта, че осигурителните вноски трябва да бъдат възстановени на предишните си нива, но от това следва да се започне нов разговор – как работниците да бъдат компенсирани и насърчени да плащат по-високи осигурителни вноски.
