Дениз Назиф
Вероятно мнозина ще си помислят, че това е далеч от нас. От разбиранията ни за свободата на словото, защото сме в Европейския съюз. Помним натискът върху български журналисти и послушванията на граждани, за които периодично разбираме от парламента от през 2021 година. Свободата на словото в южната ни съседка – Турция е все повече застрашена. В огромната си част националните медии вече са под правителствен контрол.
През последните пет години обществеността се обърна към критични или независими медии с различни политически пристрастия, за да научи за въздействието на икономическата и политическата криза върху страната. Те включват NOW TV, Halk TV, Tele1 и Sözcü, както и местни , и международни новинарски сайтове като BBC Turkish, VOA Turkish и Deutsche Welle Turkish.
Последните събития в Турция с анулирането на дипломата на единствения кандидат на опозицията Екрем Имамоглу и неговото задържане, разтърсиха обществото и медиите.
От тези действия
върху Имамоглу пострадаха най-вече опозиционните медии.
По време на протестите на турските студенти държавният медиен регулатор им беше забранил да излъчват преки предавания от горещите точки, като дори имаше заплаха за отнемане на лицензи. На независимите медии им се наложи да излъчват документални филми, достъпа до интернет и социалните мрежи беше силно ограничен.
На 18-ти март беше анулирана дипломата на Екрем Имамоглу от Истанбулският университет.
По-рано през същият ден водещата на централните новини, на най-гледаната опозиционна медия „Halk TV“ – Едже Юнер – беше на разпит. Главната прокуратура на Истанбул
започна разследване и повдигна обвинение срещу Юнер
заради пост в социалните мрежи, като я обвиняват в „обида на съдебната власт“ и „опит за влияние“. Ако се докаже вината ѝ, я грозят 2 години затвор. Тя беше написала „FETÖ artığı operasyon çocuklarının itibar suikastleri bıktırdı artık““ („Писна ни от операцията против наследниците и остатъците от сподвижници на Фетхуллах Гюлен“.
FETÖ е култова структура,
превърнала се в мрежа за организирана престъпност, тероризъм и шпионаж.
Региони, където FETÖ има гъсто присъствие могат да бъдат Северна Америка, Балканите, Европа, Централна Азия и Африка. Организацията се стреми да придобие политическо и икономическо влияние в страните, в които оперира.
Да, 2 години затвор, защото е смела, не се страхува да задава въпроси към властта, целта ѝ е да показва истината, защото това е работата на един журналист. Истината и само истината!
На 2 май 2025 г., турският синдикат на журналистите изнесе данни, че
17 журналисти и работещи в медиите са все още в затвора.
Повечето от тях са работещи в опозиционни телевизии или сайтове.
Според класацията на „Репортери без граници“ за 2025 г. Република Турция от 180 държави е на 159-о място. За сравнение, България е на 70-о място. Натискът на турските власти обаче взе да засяга дори и международни журналисти.
Шведският журналист Йоаким Медин е осъден на 11 месеца и 7 дни затвор.
Той беше обвинен в обида на президента. Заради написаната от него статия, използваните в нея снимки и публикациите му в социалните медии. Беше осъден на лишаване от свобода на първото заседание. Проведено в 79-ия наказателен съд от първа инстанция в Анкара. Според свидетели
съдията е прекъсвал защитата му три пъти и го е притискал да говори кратко.
Местните журналистически синдикални организации алармират и апелират, че в Турция журналистите са държани в затвора заради това, което пишат или казват. Тъй като журналистите губят свободата си, обществото губи правото си на информация. Всички техни арестувани и осъдени колеги трябва да бъдат освободени, защото журналистиката не е престъпление.
Свободата на словото и правото на свободно изразяване не са просто професионални привилегии, а фундаментални гаранции за здравето на едно демократично общество. Те осигуряват прозрачност, държат властта отговорна и дават глас на онези, които иначе биха останали нечувани.
Когато медиите са свободни, обществото е по-информирано, по-критично и по-способно да защитава собствените си интереси. Ограничаването на тези свободи застрашава не само правото на информация, но и самата демокрация.
Защитата на журналистическата независимост е от решаващо значение за бъдещето на всички нас.
––––––––––
Бел. ред.: През октомври 2022 г. турският парламент прие закон, по силата на който журналисти и потребители в социалните мрежи ще бъдат вкарвани в затвора за до три години за разпространение на „дезинформация“.
Текстът, наречен официално „Закон за пресата“, беше внесен през май от депутатите от ПСР на президента Реджеп Тайип Ердоган, който ще се бори за нов мандат през юни 2023 година. Той се състои от 40 разпоредби, най-спорният от които е чл. 29, предвиждащ затвор от една до три години за „разпространение на неверни или лъжливи информации, засягащи вътрешната и външната сигурност на страната, такива, които могат да нанесат вреди в сферата на общественото здраве, да смутят обществения ред, да предизвикат страх или паника сред населението„.
Като се има предвид, че Ердоган продължава да е президент на Турция, отговорът в заглавието е повече от ясен!
