Съдебната власт в България и по-специално Висшия съдебен съвет (ВСС) и неговия Инспекторат отново приковаха вниманието на обществеността, а разколът в цялата ситуация беше едно решение на Съда на ЕС.
На 30 април Съдът на Европейския съюз постанови, че оставането на инспекторите от ИВСС на постовете им след края на мандата им, при това – без да е предвидено изрично в закон и без ясен краен срок, нарушава независимостта на съда.
Това определя нов статут на един от стълбовете на съдебната власт, като „мандатно изтекъл, но действащ” орган. Ако трябва да го кажем правичката – думите на Монтескьо (френски аристократ, писател, юрист и социолог), че „власт, власт възпира” напълно се обезсмислят, чисто и просто заради нехайството на останалите власти. Скрибуца-буца от време оно,
в джоба дрънчи и куца, скрибуца с крила на мечта и сърце без законо!
Висшият съдебен съвет (ВСС) е сравнително нов орган в съдебната власт, създаден с новата конституция от 1991 година. Неговите правомощия и тези на Инспектората фактически диктуват съдебната власт или поне “трябва” да го правят по независим начин. Съгласно чл. 117, ал. 3 от Конституцията на Република България съдебната власт има самостоятелен бюджет, а тези пари се разпределят именно от ВСС. И тук се появява първият проблем, което е нормално щом говорим за пари, свързан с това да се толерират повече едни органи за сметки на други.
Всичко само за да се каже, че
ВСС e политически зависим в своята независимост,
а как може да се спре тази критика. Просто Народното събрание не трябва да изпраща своя квота във ВСС – неприемливо е да се смята, че даден орган е деполитизиран, при положение, че се избира от политически такъв.
Едно е ясно – не може да се търси съдебна реформа, без да се решат проблемите с ВСС/ИВСС, за което призовават и европейските институции. Това разминаване в идеите на съюзното право и националното,
поставят буца в гърлото на съдебната система.
Каква е позицията на ВСС по този казус?
„Би следвало да излезем с публична позиция или становище, включително и с призив към Народното събрание, което в изключително кратък срок да изпълни това, което е дадено като възможност в решението на СЕС, а именно да бъде създадена законодателна рамка, с която да бъде регламентирано точно и ясно при какви условия и за какъв период от време може да бъде прилагана тази заместваща мярка, която представлява изпълняване на правомощия от орган с изтекъл мандат„, съобщиха от “Лекс”, цитирайки Атанаска Дишева, която допълни, че в най-кратки срокове трябва да се открие процедура по избор на парламентарна квота към ВСС.
Трябва ли да спрат
изборите на административни ръководители,
назначенията на магистрати в конкурсни процедури, одобряването на атестации и произнасянето по дисциплинарните производства, защото в най-сериозна степен засягат независимостта на съдиите, прокурорите и следователите? Тези въпроси мъчат най-много кадровиците. Стигна се дори и до определение на ВАС, че Инспекторатът към ВСС e с отнета компетентност.
А от Съюзът на съдиите в България (ССБ) са готови да сезират ЕК, ако
не се пристъпи към избора на нови състави на ВСС и Инспектората му!
„От обявяването на решението на Съда на ЕС до днес от страна на народните представители не са предприети никакви действия за започване на процедура за избор на членове на ИВСС. Парламентарно представените политически сили не са направили и публични изявления, в които да посочат какви действия ще предприемат, за да бъде направено възможно осъществяването на основните установени в Конституцията функции на посочения държавен орган“, изтъкват от организацията. Изтъква се също така, че се протака и проекта за промени в ЗСВ.
Цветинка Пашкунова уточни, че в ЗСВ има срок от 6 месеца, считано от 21 януари т. г., да се даде ход на процедурата, т. е.
имаме още време, което скрибуцайки ще го използваме до последно,
а Европа ще почака още малко.
Добре, но оттук накъде?
Цялата дандания само и само да се стигне до решение да се поканят хабилитирани преподаватели по конституционно право и право на ЕС. Наред с това ще се поканят и депутати от Народното събрание, за да се намерят най-точните законодателни реформи. А до този момент какво правеха нашите парламентаристи? Или пак ще трябва да чакаме, за да ни спасяват…
Досущ като Планът „Ран-Ът“ за преход на България към пазарна икономика,
който – макар и не влязъл в сила – и до днес буди много духовете
и продължава да ражда все по-интересни теории на конспирациите.
Не може сами да си постелим, а друг ще го прави. Някои неща са си постарому.
За какво ни е нужно да се преустройваме? Ще изчакаме бурята да премине, а пък ако това не се случи тогава ще мислим за реформи и така жадуваната от всички съдебна реформа, представляваща мираж в пустинята. Този цирк вече сме го играли и преди.
Но за каква промяна говорим щом от Института за пазарна икономика (ИПИ) излязоха с позиция, че
България дава рекордно много пари за съдебната система.
Над 90% от парите отиват за възнаграждения и бонуси, пък после ходи искай от Европа и от “нашенци” да бъде реформирана тя.
Иван Брегов, ръководител на правната програма на ИПИ заяви пред bTV: “Големият въпрос е трябва ли да имаме 1500 прокурори и 2200 съдии. Абсолютно раздут щат. Още по-раздут е щатът за администрация на прокуратурата и администрация на административните органи в правосъдието, които нямат основни правосъдни функции”.
Може и да сме на едно от последните места
по удовлетвореност от работата на слугите на Темида,
но по разходи сме първи и пак говорим за въпроси с корупцията по високите етажи на властта и независимостта.
Дипломатичното „призоваваме към навременен избор на нов състав“ прикрива дълбокото недоволство в Брюксел, където България все по-често се възприема като държава, която само на думи се ангажира с реформа, в нашия случай съдебната, без да се вкарат точни рамки, в които ВСС и Инспекторатът да работят. Това може да бъде съпътствано и с нова вълна от мониторинг, а именно такъв беше създаден при влизането на България и Румъния през 2007 година в ЕС. Той следеше точно за скрибуц-буцата в съдебната система.
Бездействието не е просто юридически казус, а избор. Докато
парламентът нехае, съдебната власт буксува, а общественото доверие ерозира.
Един ВСС с изтекъл мандат не може да бъде гарант за независимостта на съдебната система, колкото и да се измиват ръцете с Конституционния съд, които становища се разбират напълно погрешно. За функцията, да не говорим!
Българското правосъдие не просто скърца, то вече пропада под тежестта на собствената си нехайност. А когато правосъдието пропадне, пропада и с него правовата държава, която е в основата на демокрацията, заложена още през 18 век от Монтескьо.
Скрибуца-буца от време оно, в джоба дрънчи и куца, скрибуца с крила на мечта и сърце без законо, търпи нашио народ с 5-вековен хомот. До кога в страната ни бащина ще вилнее тази простащина? Беше време турско, дойде време мижитурско.
