Европа очакваше от американския президент Доналд Тръмп да притисне Русия и да я принуди да започне реални преговори за прекратяване на огъня в Украйна. Самият Тръмп твърдеше, че ще наложи тежки санкции на Москва – най-вече върху банковия сектор, ако Кремъл откаже да поеме реални ангажименти. Само след един телефонен разговор с руския президент Владимир Путин, американският му колега сви платната и обяви, че Щатите няма да налагат санкции срещу Русия и намекна, че е готов да се да откаже от своята посредническа роля.
Това означава, че войната в Европа остава изцяло грижа на Европа. Тръмп беше пределно ясен както заяви, че „тя е европейски проблем и трябва да си остане такъв“. Освен това той ясно показа симпатиите си към Путин, а най-вероятно целта на двамата президенти е да правят бизнес заедно, а не да преговарят за мир. Тръмп вярва, че единственият начин за прекратяване на конфликта са директните разговори между него и Путин и изтъкна възможността за широкомащабна търговия с Москва след края на войната.
Европейските лидери
възлагаха огромни надежди на този телефонен разговор,
защото в последните седмици американската президентска администрация се държеше сякаш Европа вече е важна част от процеса. Стигна се дотам, че Тръмп нарече Урсула фон дер Лайен… фантастична, което доста озадачи Брюксел при положение, че от месеци отказваше да се срещне с нея. Сега тези надежди се стопиха и се замениха с паника.
Европейските лидери си дават сметка, че американският президент е приел искането на Путин да отложи спирането на огъня едва след провеждането на преговори. Украйна настоява за спиране на бойните действия и чак след това двете страни да започнат да обсъждат условията за официален край на войната.
Същото така става ясно, че Тръмп няма да повлияе на
Путин да се откаже от огромните си териториални претенции,
които засягат почти една пета от територията на Украйна.
Странното е, че дори опитни политици като Еманюел Макрон, Фридрих Мерц и Урсула фон дер Лайен се подведоха, че Тръмп би оказал натиск върху Путин, за да го накара да предприеме сериозни стъпки към мирно уреждане. Те би трябвало добре да знаят, че той действа там, където има интерес. Единствената му полза от прекратяване на войната е да може да прави бизнес с Русия.
Украинският президент Володимир Зеленски коментира след телефонния разговор между Путин и Тръмп, че за
него е важно Америка да остане ангажирана в процеса,
защото Русия се страхува само от Тръмп.
Той повтори, че Украйна е напълно готова за среща с Русия, във всеки формат, без значение дали ще е в Турция, Швейцария или Ватикана. Зеленски посочи, че обсъжда с председателката на Европейската комисия Фон дер Лайен нов пакет от санкции срещу Москва.
Според него те трябва да обхващат руския петрол, танкерния флот, цялата руска енергийна инфраструктура, която финансира войната, всичките банки, финансови схеми и руската военна промишленост –
само тогава Москва ще е готова за преговори за край на войната.
Апетитът на Тръмп към сделки с Русия са доста назад във времето.
Зa пъpви път Дoнaлд Tpъмп зaпoчвa paзгoвopи зa инвecтиции в cтpaнaтa пpeз 1986 г., ĸoгaтo ce cpeщa c pycĸия диплoмaт Юpий Дyбинин. Двaмaтa oбcъждaт възмoжнocттa зa изгpaждaнeтo нa гoлям лyĸcoзeн xoтeл в близocт дo Kpeмъл, ĸoйтo дa бъдe нaпpaвeн в пapтньopcтвo c pycĸитe влacти. Осем гoдини по-късно той отива на посещение в Pycия и oбявявa плaнoвe
дa инвecтиpa 250 милиoнa дoлapa в имoтни пpoeĸти тaм.
И двата проекта пропадат, но явно не се е отказал.
През април в медиите се появиха съобщения, че Русия и САЩ искат да се споразумеят и за връщането в експлоатация на „Северен поток“. Руският външен министър Сергей Лавров също потвърди, че тази тема е част от дискусиите с Вашингтон. Бе съобщено също, че няколко американски инвеститори имат интерес да купят акционерното дружество “Северен поток 2” – дъщерно на руския “Газпром”.
Източници на Агенция „Блумбърг“ пък съобщиха в края на април, че
САЩ и Русия обсъждат съвместни проекти в Арктика,
а нефтът и газът и редкоземните минерали, са сред вариантите, които се разглеждат. Идеите са събрани от Кирил Дмитриев, който се пратеник на президента Владимир Путин за икономически отношения, който се превърна в ключов канал към Белия дом.
Най-вероятно Вашингтон и Кремъл обсъждат и други бъдещи сделки, за които няма как да имаме информация. Дано след поредния удар на Тръмп по Европа, европейските лидери се убедят напълно в транзакционния подход на администрацията на Тръмп към външната политика и да не си правят излишни илюзии.
