Дениз Назиф
Нова дипломатическа размяна на остри позиции между Турция и Гърция се разразиха, след като Министерството на външните работи на Турция осъди изявления на гръцки официални лица, свързани с отбелязването на 19 май като Ден на геноцида над понтийските гърци.
В писмено изявление, Анкара нарече гръцките твърдения „заблуждаващи“ и „безпочвени“, като обвини Атина в опит да пренапише историята и да дискредитира Войната за независимост на Турция, започната на 19 май 1919 г. под ръководството на Мустафа Кемал Ататюрк.
„Тези въображаеми твърдения са изфабрикувани, за да опетнят националната ни борба“, се казва в позицията на турското външно министерство. Според него действията на Гърция са продължение на иредентистката политика, свързана с т.нар. „Мегали идея“ от края на XIX век – стремежът към разширяване на гръцките територии.
Анкара напомни, че именно
гръцката армия е обвинена в извършването на военни престъпления
по време на окупацията на Анатолия след Първата световна война – обвинения, признати в член 59 от Лозанския договор, който предвижда обезщетения от страна на Гърция.
„Призоваваме гръцките власти да се въздържат от използване на историята за популистки цели и да се замислят върху престъпленията, извършени срещу турци и други етнически групи – започвайки с клането в Триполица през 1821 г.“, се посочва още в изявлението.
В контекста на историческия спор, Анкара предупреди, че „враждебният исторически ревизионизъм“ рискува да подкопае крехкия напредък в турско-гръцките отношения.
Гръцката страна обаче не отстъпва от позицията си. През 1994 г. парламентът в Атина официално
обяви 19 май за Ден на геноцида над понтийските гърци
– дата, бележеща избиването на над 200 000 понтийски гърци в Черноморския регион в периода 1914–1922 година.
В историческите справки гръцкият геноцид (или османски гръцки геноцид) се отнася до систематичното унищожаване на местните гръцки (румски) поданици на Османската империя преди, по време и след Първата световна война (1914-1918 година). Той е подстрекаван от две последователни правителства на Османската империя.
Комитетът за единство и прогрес (Итихад и Теракки Джемиети), известен още като Младотурците, и Турското националистическо движение под командването на Мустафа Кемал Ататюрк. Той включва
кланета, насилствени премествания и маршове на смъртта,
експулсации, бойкоти, изнасилвания, насилствено приемане на исляма, наборна служба в трудови батальони, произволни екзекуции и унищожаване на християнски православни културни, исторически и религиозни паметници.
В района на Понт се опожаряват безброй гръцки села и изпращат мъже, жени и деца във вътрешността на страната, където голям брой загиват. В много случаи гръцки църкви са опожарявани, докато гърците са били заключени вътре.
Само в района на Измит кемалистките сили опожаряват над 30 гръцки села и избиват над 12 000 гърци, докато през септември 1922 г., след края на военните действия между Република Гърция и Османската империя след Първата световна война, кемалистките националисти отбелязват своя триумф,
като изгарят град Смирна (днешен Измир) до основи
и извършват мащабно клане на гръцкото и арменското население на града.
Според турските власти тези твърдения са издигнати от крайнодесни и популистки среди с политическа цел.
На фона на словесния сблъсък между двете държави
в Турция все повече се чуват гласовете на антинатовски партии.
Поводът за критиките от партия „Отечество“ (Vatan) са военните учения, организирани от САЩ и НАТО в град Александруполис(Дедеагач), Гърция. Въпреки че беше заявено, че 12 000 войници ще участват в учението, което ще се проведе между 26 май и 9 юни.
Партията критикува, че Република Турция не е включена в учението, въпреки че е член на НАТО. Партийни представители твърдят, че учението е било насочено директно срещу Турция.
От партия „Отечество“ заявиха, че ще подкрепят антинатовската си позиция не само с реторика, но и с действия. Те обявиха, че ще обявят критиките си пред международната общност на голям митинг, който ще се проведе в Одрин под ръководството на генералния председател Догу Перинчек.
Партията организира на 24 май, мирно шествие заедно с гражданите на митинга
под надслов „Вземете знамето си, елате в Одрин“
и подчерта, че Турция трябва да познава своите приятели и врагове.
Изявлението на партията, също така възобнови дискусиите относно деликатния баланс във външната политика на Турция и отношенията ѝ с НАТО. Партията зае ясна позиция, когато постави под въпрос ролята на НАТО, като заяви: „НАТО не е приятел на Турция, а неин враг!“
Гръцкият премиер поставя условие за достъп на Турция до европейски отбранителни фондове
Междувременно гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че
Турция трябва да премахне 30-годишната си военна заплаха към Гърция
(т.нар. casus belli), ако иска да получи достъп до новите фондове на Европейския съюз за отбрана.
Спорният акт бе приет от турския парламент през 1995 г. като реакция на евентуално едностранно разширяване на гръцките териториални води в Егейско море.
„Изминаха 30 години от гласуването на този скандален акт. Време е да бъде премахнат“, заяви Мицотакис, добавяйки, че ще предаде това послание лично на турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
Атина настоява, че Турция не може да получи достъп до фондове като „Действия за сигурност за Европа“ (SAFE), докато не покаже добра воля и не отчете притесненията на страни като Гърция и Кипър.
От своя страна,
турски представители отхвърлиха условието,
като го определиха като неразумно.
„Опитите за изключване на Турция от европейските отбранителни инициативи са обречени на провал“, заяви източник от турското министерство на отбраната.
Възможности за диалог?
Въпреки напрежението, и двете страни посочиха, че проучват възможностите за диалог относно морските си граници. Очаква се среща на високо равнище между Анкара и Атина през следващите месеци – нов сигнал, че дипломатическият канал остава отворен, въпреки острите исторически и геополитически разногласия.
