Русия предложи през седмицата следващите преговори с Украйна да се проведат на 2 юни в Истанбул, когато ще бъде представен руският мирен меморандум. Киев обяви, че е готов и вече е предал своята версия на документа за мир на руската делегация. Това се случва след първите от три години преки двустранни разговори, които се състояха на 16 май в Истанбул, и където единственият пробив беше договарянето на размяна на военнопленници.
Докато Киев се бори на дипломатическия фронт, ще се наложи да се изправи пред друго сериозно предизвикателство – дали ЕС ще одобри започване на преговори за присъединяване към 27-членния блок.
В началото на месеца се появиха коментари на дипломати, че Молдова, с която вървят в тандем, както бяха България и Румъния, може да изпревари Украйна по пътя към членство в ЕС. Източници от Брюксел съобщиха, че съюзът се готви да започне преговори за присъединяване с Кишинев в края на годината,
докато Киев е изправен пред надвиснало вето на
унгарския премиер Виктор Орбан.
По тази причина Брюксел води активни преговори с унгарското правителство, с надеждата, че може да го убеди да подкрепи Киев преди срещата на върха на лидерите на 26-27 юни. Ако не успее, ще се наложи да приложи рискована стратегия за заобикаляне на унгарското вето.
Този план ще позволи Киев да участва в инициативи, в които не се изисква единодушие, но правно обвързващите решения, като например откриването на преговорни глави, ще изискват и одобрението на Унгария. Това означава, че
Киев няма да има особена полза от „паралелните преговори“.
Будапеща обаче се е заинатила и твърди, че ако Украйна се присъедини, „ще попие като гъба парите на европейците“. Министърът по европейските въпроси Янош Бока заяви на 27 май, че е трудно да се водят конструктивни преговори с Украйна за присъединяване към Европейския съюз, докато Киев провежда „информационни и разузнавателни“ операции на територията на Унгария.
Поводът за коментара е, че разузнаването на Украйна съобщи на 9 май, че е разкрило унгарска мрежа за военен шпионаж, действаща в Закарпатието. Унгария отхвърли обвиненията и ги нарече „клеветническа кампания“. Будапеща обяви също, че е
задържала двама украински агенти на своя територия.
Министър Бока настоя, че тази ситуация не предполага започване на преговори за присъединяване.
Украинският президент Володимир Зеленски официално подписа кандидатурата на Украйна за членство на 28 февруари 2022 г., няколко дни след като страната беше нападната от Русия. ЕС пък официално започна преговори за присъединяване с Украйна на първата междуправителствена конференция през юни 2024 година.
Целта на Киев е до края на тази година да започне преговорите и да се присъедини към блока след 2030 година. Част от европейските лидери настояват да се подкрепи украинският път към ЕС още сега, защото това ще бъде силно послание и сигнал за подкрепа. Те са наясно, че докато страната е във война не може да стане член на блока, а целта на жеста е да даде перспектива.
Орбан обаче е на друго мнение. Той заяви на 27 май, че
„цената за присъединяването на Киев ще се стовари върху европейците“.
„Въпросът с членството на Украйна в ЕС е рисков, защото е много по-лесно да се вземат финансови решения в полза на Украйна, ако страната е вътре в ЕС, вместо отвън. Затова искаме да държим Украйна извън ЕС, защото ако я допуснем, тя ще попие като гъба всичките ни пари“, заяви унгарският премиер.
Орбан се подразни и от предложението на украинския министър на финансите Сергий Марченко за директно финансиране на украинската армия от държавите от ЕС, за да продължи да се противопоставя на руските атаки. Аргументът на Марченко бе, че украинската армия осигурява защитата не само на Украйна, но и на цяла Европа.
Според него
украинската армия трябва да бъде финансирана от чужбина
и след постигането на мирно споразумение с Русия, защото основният риск за европейската сигурност ще си остане. Киев е на мнение, че сумата няма да затрудни европейските държави, защото украинският бюджет за 2024 г. включва около 28 млрд. долара за отбрана.
На предишни срещи на лидерите на ЕС Орбан умело използваше правото се на вето, за да извива ръцете на Брюксел и да получава отстъпки. Сега обаче е окрилен от новия геополитически ред, наложен от американския президент Доналд Тръмп, който показва явно пренебрежение към Европа и предпочита да си говори с руския президент, отколкото със Зеленски и Урсула фон дер Лайен.
На този фон ЕС трябва да измисли работещ план, за да избегне провокациите на Орбан.
