Българските партии показаха, че са единни (което рядко се случва) да не допуснат Северна Македония отново да се изкара жертва на „злите българи“ и да заобиколи задължителното условие за преговори с ЕС.
Миналата седмица парламентът единодушно прие декларация за напредъка на Северна Македония в процеса на присъединяване към Европейския съюз.
В позицията, внесена за разглеждане от Тошко Йорданов и Станислав Балабанов от „Има такъв народ“, от Йорданка Фандъкова и Деница Сачева от ГЕРБ-СДС и от Драгомир Стойнев от „БСП-Обединена левица“ се потвърждава ангажимента на България към споразумението със Скопие от юли 2022 г. и настоява властите в съседната държава да спазват стриктно договореностите.
Депутатите подчертават, че няма да подкрепят всякакви опити за предоговаряне, заобикаляне или пренебрегване на вече поетия ангажимент, а именно
вписване на българите в конституцията, редом с другите етнически групи.
Позицията е в резултат на засилена дипломатическа активност на Северна Македония в последния месец и опитите й да заобиколи ключовото условие за започване на преговори с ЕС – признание на българското малцинство.
Проблемът е, че правителството на Християн Мицкоски, който встъпи в длъжност през юни 2024 г., след като неговата партия ВМРО-ДПМНЕ спечели изборите благодарение и на острата и често клеветническа антибългарска кампания, повтори отказа си да измени конституцията.
Премиерът дори наскоро заяви, че по-скоро би включил испанци и португалци, защото с тези народи се разбира добре, отколкото българите. Той е решен да убеди Брюксел, че българските искания са пресилени и че след тях ще последват нови, само и само да се попречи на Северна Македония да влезе в ЕС.
Както се очакваше,
Мицкоски реагира доста остро на позицията на българския парламент,
като я сравни с политиката от времето на Тодор Живков.
„Повече ме тревожи обаче опитът на евродепутат от управляващата в България партия ГЕРБ да вмъкне в доклад поправка, която да определи македонската идентичност като „настояща“ (present), което ясно изважда на повърхността политиката на живковизъм, която за съжаление все още е жива сред политиците в София“, коментира той.
Преди седмица Мицкоски съобщи, че Скопие от година работи усилено по задачата
Европарламента да признае вековната македонска идентичност.
За целта на евродепутатите ще бъде представен доклад, „в който на няколко места се споменава вековната, самостоятелна македонска идентичност и език“. Дебатът в Европейския парламент е насрочен за 4 юни, а гласуването би трябвало да се проведе през юли.
Премиерът се ядоса на българския евродепутат Ивайло Вълчев, който наскоро изпрати протестно писмо до председателя на ЕП Роберта Мецола, в което сигнализира, че докладчикът по темата за македонската идентичност и език Томас Вайц нарушава прозрачността и компрометира неутралността на доклада.
Според Вълчев налице са
недекларирани срещи на Вайц с македонски официални лица
в Брюксел и Скопие по време на изготвяне на доклада, както и координиране на поправки от евродепутати от три политически групи, повтарящи дословно искания за „признаване на македонския език и идентичност“.
Междуврменно българското правителство следи с тревога процеса срещу председателя на бившия културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля, Люпчо Георгиевски, който може да бъде осъден само защото е защитник на българската култура.
Все още е твърде рано да се каже дали
лобирането на Скопие да заобиколи основното условие по пътя към ЕС
ще даде резултат.
Председателят на Европейския съвет Антониу Коща беше на посещение в Северна Македония на 15 май, когато Мицковски категорично отхвърли изменението на конституцията, което да включва българското малцинство. Коща обаче беше непоколебим, че подписаните ангажименти трябва да се спазват.
Дни по-късно обаче, в македонската столица беше ръководителката на европейската дипломация Кая Калас, която намекна, че ако задънената улица за разширяването на ЕС към Западните Балкани не бъде преодоляна, ще се мислят нови опции. Тази подметната възможност окуражи Мицкоски, който сега по три пъти на ден бълва змии и гущери срещу България в местните медии.
България блокира преговорите
за присъединяване на Северна Македония към ЕС през 2020 г.
заради нерешени исторически и културни въпроси, както и на антибългарска политика, която е насочена най-вече срещу българите в съседната страна.
През 2022 г. България оттегли ветото си и подкрепи „френското предложение“ (договорено на ниво ЕС по време на френското председателство), но само при условие че промени конституцията си, добавяйки българското малцинство сред останалите малцинства, изброени в нея. Изпълнението на това условие буксува, както и пътят на Скопие към Брюксел.
Единствената светлина в тунела е, че българските партии са единодушни по отношение на провокациите на правителството на Мицкоски, което прави задачата му да извива ръце чрез активен лобизъм и игра на жертва много трудна.
