Грандиозните планове за изграждане на независима Европа са временно замразени, докато европейците се опитват да запазят подкрепата на американския президент Доналд Тръмп по отношение на:
- войната на Русия срещу Украйна,
- трансатлантическата търговия,
- ангажиментите на Съединените щати към НАТО.
Европейските съюзници са все по-загрижени, че лидерът на Белия дом ще поиска отстъпки в една област в замяна на подкрепа в друга, принуждавайки Евръпейския съюз да жертва основните си ценности или да се съгласи на решително разцепление с Вашингтон. Всичките тези кризи наведнъж – това е перфектна буря.
Тръмп, може да се опита да ни притисне в ъгъла от трите страни. Може да ни каже: „Ако не ми дадете добра търговска сделка, тогава няма да подкрепим Украйна. Или например: „Ако ме принудите да подкрепя Украйна, ще увеличим исканията за вашите военни разходи в НАТО“, отбелязва бившият главен дипломат на ЕС Жозеп Борел.
Висши служители на ЕС обсъдиха най-лошите сценарии и в трите области. Те включват, наред с други неща:
- окончателно спиране на американската подкрепа за Украйна, прекратяване на споделянето на разузнавателна информация и забрана за предоставянето на оръжия от европейски държави, закупени от САЩ;
- пълномащабна търговска война с тежки последици за икономическия растеж;
- бързо изтегляне на американските войски и на друг „военен потенциал“ от Европа.
„По отношение на търговията, отбраната и Украйна изборът е между лош резултат и много лош резултат“, коментира високопоставен служител на ЕС. Тръмп ще се срещне с европейски лидери за първи път на срещата на върха на Г-7 в Канада след 11 дни, където официалните лица очакват стопанинът на Белия дом да изясни позицията си относно подкрепата за Украйна и санкциите срещу Русия.
Европейските столици искат Тръмп да обещае да продължи да подкрепя Киев, но се опасяват, че той иска мирно споразумение, което оставя Украйна и останалата част от Европа уязвими за бъдеща руска агресия. Лидерите на НАТО се срещат в Хага следващата седмица и европейците се надяват, че обещанията им за увеличаване на военните разходи ще убедят Тръмп да запази приноса на Съединените щати към отбраната на Стария континент и да не намалява американското военно присъствие на него.
След това лидерите на ЕС ще се съберат на среща на върха в Брюксел, знаейки, че имат по-малко от две седмици, за да договорят търговско споразумение с Тръмп, за да избегнат 50-процентни мита, които биха могли да нанесат значителен удар върху икономиката на континента.
„Ние разглеждаме (Украйна, европейската отбрана и търговия) като отделни въпроси, но Тръмп … просто вижда едни и същи лица, които му задават различни дразнещи въпроси. Той няма да се отнася към тях по различен начин в различен контекст“, предположи висш дипломат от ЕС. „Така че по същество сме на разстояние от една публикация в социалните медии илина една пресконференция от катастрофа по три критични въпроса за Европа: отбрана, икономика и сигурност. И затова всички са толкова напрегнати“, добави той.
Най-големият страх на Брюксел, според дипломати и официални лица, е, че Тръмп ще струпа всички тези въпроси в едни преговори и ще използва липсата на напредък в една област, за да окаже натиск върху ЕС в друга.
Срещите на посланиците на 27-те страни от общността през последните седмици бяха помрачени от опасения относно липсата на възможности за блока, казват представители, предупреждавайки, че силната позиция в една област може да има обратен ефект в друга. „Дискусиите са просто сюрреалистични. Отговорът на всеки голям проблем, пред който сме изправени, е следният: Америка. И Америка трябва да бъде нашият най-близък съюзник“, казва високопоставен служител.
Дългогодишните призиви на Франция за по-голяма европейска независимост от Съединените щати получиха значителна подкрепа след преизбирането на Тръмп през ноември 2024-а. А в реч през миналата седмица председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви патетично: „Следващата ни велика ера, следващият ни голям обединяващ проект е да изградим независима Европа“.
Но в частни разговори дипломати от страните членки и служители на ЕС са дълбоко загрижени, че уязвимостта на региона може да „раздели“ държавите, които подкрепят така наречената стратегическа автономия, от онези, които вярват, че трансатлантическите отношения трябва да бъдат защитени на всяка цена. „Връзката със Съединените щати е фундаментална… за да остане Западът силен. Съдбите ни са преплетени.
Диалогът с Вашингтон трябва да се води с мъдрост и здрав разум и с по-скоро политически, отколкото бюрократичен подход“, заяви миналата седмица италианският премиер Джорджа Мелони, може би най-близкият политически съюзник на Тръмп в Европа.
Анализаторът на германския фонд „Маршал“ Александра де Хооп Схефер казва, че европейските столици сега възприемат „много по-реалистичен“ подход към трансатлантическите отношения. „Какви са нашите общи интереси? Никога не сме говорили за това… Предложението трябва да дойде от Брюксел, а те все още не са готови за това“, добави тя.
Променящата се позиция на Тръмп затрудни още повече 27-те страни от ЕС да координират отговорите си на тези три въпроса. Признаците, че Тръмп „губи търпение“ с отказа на руския президент Владимир Путин да спре войната, породиха надежди, че ръководителят на Белия дом може да подкрепи нови санкции срещу Москва. Той похвали усилията на съюзниците от НАТО за увеличаване на разходите за отбрана, но също така заплаши да изтегли американските войски от Европа.
А многократните промени в позицията на Тръмп по отношение на заплахата от нови мита накараха мнозина да се чудят колко сериозно трябва да се приемат изявленията му.
„Не можем да си позволим… да се върнем към заблудата, че бурята ще отмине. Че всичко ще се върне към нормалното: само ако войната приключи, или ако се постигне митническо споразумение, или ако следващите избори имат различен резултат. Не, това няма да се случи“, каза фон дер Лайен през миналата седмица.
Докато дългосрочната цел за по-автономна Европа може би набира популярност сред европейските столици, краткосрочният отговор на въпроса как да се задържат Съединените щати на „наша“ страна, докато Континентът развива собственото си бъдеще, е труден за намиране. „В беда ли сме? Да, в беда сме“, каза един високопоставен служител на ЕС.
Четете още: НАТО има тежка задача – да се защити от руска агресия и да угоди на Тръмп
