Златото вече е вторият по значимост световен резервен актив след щатския долар, измествайки еврото на трето място, посочва Европейската централна банка (ЕЦБ) в анализ, публикуван на 11 юни. Златните наличности на централните банки доближават най-високите в историята равнища от следвоенната епоха на Бретън Удс: те са имали 20% дял от пазарната оценка на официалните валутни резерви през 2024-а, с 4% повече от еврото и след 46% за зелените пари.
„Централните банки продължават да акумулират злато с рекордни темпове“, пише ЕЦБ и допълва, че тези институции са купили за трета поредна година над 1000 тона жълт метал през 2024-а, което е една пета от годишното световно производство на суровината и двойно повече от годишните количества в периода 2010-2019-а.
До 1971-а валутните курсове на световните валути бяха фиксирани към щатския долар, който, на свой ред, можеше да се разменя срещу злато по точно зададен обменен курс. Златните резерви на централните банки, които достигнаха върховите 38 хиляди тона в средата на 60-те години на миналия век, са достигнали 36 хил. тона през 2024-а – „количество, което се доближава до наличността през 1965-а“, пише в доклада на ЕЦБ.
Едри купувачи през миналата година са били Индия, Китай, Турция и Полша, по данни на Световния съвет за златото.
Един от факторите за ръста на златния дял от глобалните валутни резерви е 30-процентният скок на златните котировки. От началото на тази година те са се увеличили с нови 27%, достигайки максималните в историята 3500 щ. долара за тройунция на 22 април. „Тези запаси, в комбинация с високите цени, са направили златото вторият по големина резервен актив като пазарна оценка през 2024-а, слид щатския долар“, отбелязват европейските централни банкери.
Скъпоценната суровина не носи лихвен доход и съхранинето й е скъпо, но световните инвеститори я смятат за изключително сигурен и високо ликвиден актив, който не е подвластен нито на риск от контрагенти, нито на санкции. През последните години централните банки се опитват да се дистанцират от зелените пари под въздействието на тревогите от геополитическата нестабилност и американските дългови равнища. тенденцията за дедоларизация се ускори, особено сред развиващите се пазари, след руското нахлуване в Украйна и последвалата забрана за достъпа на Москва до финансовите пазари и замразените авоари на „Банк России“.
„Търсенето на злато за паричните резерви скочи рязко след пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022-а и остава високо“, посочва ЕЦБ и допълва, че покупките на жълтия метал изглежда се смятат за застраховка срещу санкции от сорта на замразяването на финансови активи.
„В пет от десетте най-големи годишни увеличения на златния дял в чуждестранните валутни резерви от 1999-а насам участвалите държави са били заплашени от санкции през същата или през предишната година“, констатират в анализа си европейските централни банкери. И добавят, че „страните, които са най-близо геополитически до Китай и Русия“, са натрупали по-големи златни количества през последните три години от останалите.
Проучване сред 57 централни банки, притежавали злато през миналата година, разкрива също, че опасенията от санкции, очаквани промени в глобалната парична система и желанието да станат по-слабо зависими от щатския долар, са били двигателите за развиващите се пазари. Нещо повече, докато скъпоценният метал по правило поевтинява когато реалната доходност на други активи расте, тази установена в исторически план корелация се е пречупила от началото на 2022-а, след като инвеститорите са се насочили към златото в по-голяма степен като застраховка срещу политически риск отколкото за хеджиране срещу инфлация.
ЕЦБ отбелязва, че предлагането на злато през последните десетилетия се е увеличавало в периодите с по-високи цени. И заключава, че „ако историята е някакъв ориентир, по-нататъшният ръст на официалното търсене на златни резерви може също да подкрепи и по-нататъшното увеличение на глобалното предлагане на метала“.
