В началото на месеца вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев заяви, че ако всичко е наред с приемането на законите по Плана за възстановяване и устойчивост, той може да изпрати ново искане до Брюксел за второто плащане през юли. При този вариант България би могла да получи второто плащане от 653 млн. евро през септември, а трето – до края на годината, което би било оптималният вариант.
Страната ни още чака второ плащане по плана и опасенията са, че няма да го получи в пълен размер. До момента България е получила първо плащане за 2.677 млрд. лева. Безвъзмездните средства, които трябваше да вземем до 2026 г., но само след преимане на необходимите закони и срещу реформи, са 5.7 млрд. евро.
Положителната стъпка е, че България изпълни едно от условията. Народното събрание прие в четвъртък (19 юни)
закон, регламентиращ личния фалит – един от ангажиментите,
поети във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост, останал неизпълнен при няколко правителства и състава на парламента. Приемането на закона е предпоставка за получаването на следващия транш от европейското финансиране.
Докато ние се борим за втория транш,
страни като Гърция, Хърватия, Италия и Португалия
вече получават шестите си плащания по плана.
България води класацията на страните от ЕС по неуспешно усвояване на парите по ПВУ, но има и други държави, макар и не чак толкова зле, които се провалят. Една от причините е сериозната бюрократична тежест, която се налага заради многото изисквани реформи.
По тази причина евродепутатите приеха тази седмица резолюция, в която настояват за удължаване на срока на финансиране от ЕС за възстановяване след 2026 г., за да се гарантира завършването на ключови инвестиции и мащабни проекти.
В резолюцията се призовава за целенасочени инвестиции в отбраната, образованието и уменията в блока, както и за повече трансгранични и многонационални проекти, включително високоскоростни железопътни линии.
Срокът на действие на механизма изтича през 2026 г., което
означава, че милиарди евро ще бъдат изгубени
или вероятно пренасочени към други цели.
Проблемът е, че 70% от ключовите етапи и цели още не са постигнати. Затова евродепутатите призовават Европейската комисия да създаде нови програми, които да са по-гъвкави, по-малко бюрократични и да гарантират предвидимост. Освен това те настояват за удължаване с 18 месеца на вече започнатите проекти.
В резолюцията обаче се подчертава, че е необходим още по-силен механизъм за контрол на разходите по плана, за да се предотвратят злоупотреби, двойно финансиране и дублиране с други програми на ЕС.
Там също се казва, че
трябва да се опростят процедурите по кандидатстване и отчетност,
така че да могат да участват и малки фирми, както и да се засили ролята на местните власти в изготвянето на проектите, а да не се разчита само на волята на правителствата.
„Трябва да гарантираме, че всяко евро се изразходва правилно, прозрачно и има положително въздействие върху нашите граждани и предприятия. Ако не предприемем действия сега, има опасност важни инвестиции да останат недовършени след края на Mеханизма през август 2026 г. Трябва да ускорим изпълнението, да намалим бюрокрацията и да помогнем на бенефициерите“, коментира евродепутатът от комисията по бюджет Виктор Негреску (С&Д, Румъния).
Преди месец Комисията предложи парите по плана за възстановяване, които не са усвоени, да бъдат преразпределени за отбрана. Същата съдба може да последва и еврофондовете за повишаване на стандарта на по-бедните региони, така наречената кохезионна политика, въпреки че Европарламентът е категорично против тази възможност.
