Младите лекари и медицински сестри излизат на нов протест в петък (27 юли) с искане за по-високи заплати. Работещите в държавните и общинските болници медици настояват и за ефективни санкции спрямо лечебните заведения и структури, които не спазват обвързването на месечните възнаграждения с минималната работна заплата, допълнителни обучения и квалификации, както и спазване на нормите за труд и почивка.
Първият им протест се проведе на 26 май, мотивиран от протеста на работниците в столичния градски транспорт, които, след дни на блокада на наземния градски транспорт в София, получиха исканото увеличение на заплатите.
Проблемът със заплатите на медиците е
логичен резултат от трупаните с години дисбаланси в отделните специалности.
Най-ясно това става от сравнението на заплатите на специализантите – на места те получават по-ниски заплати от тези на медицинските сестри и другите професионалисти по здравни грижи, на други са добре заплатени, включително и в редица общински болници, а на трети получават обидни доходи за труда си.
Според данни на Medical news в болница „Майчин дом“ лекар със една специалност се разписва срещу средна брутна заплата от 5596 лв., а специализант работи за 2674 лв. или със близо 200 лева по-малко от специалистите по здравни грижи в болницата, които получават средно 2871 лева. За позицията началник клиника/директор там се получават 10 653 лева.
При медицинските сестри пък заплатите винаги са били ниски. По данни на Синдиката на българските медицински специалисти,
основната заплата на медицинска сестра варира между 1200 и 1800 лева.
Медиците настояват заплащането на лекар специализант да се увеличи до три и половина пъти от минималната заплата, а базовото възнаграждение на специалистите по здравни грижи да се обвърже със средната работна заплата и да бъде 150% от нея. Студентите по медицина настояват също държавата да подпомага обучението им с допълнителни курсове.
Протестът на медиците не предизвика същата реакция от държавата като този на шофьорите. От здравното министерство коментираха пред медиите, че формирането на възнагражденията в сектора се определя по механизми, които не са пряко под контрола на ведомството.
Според експертите в министерството, натрупаните през годините диспропорции в системата „изискват цялостен и устойчив подход, който да гарантира дългосрочна финансова стабилност“. Това означава, че трябва да се разработи модел, а
разговорите по него да започнат преди изготвянето на Бюджет 2026.
В същото време български лекари и медицински сестри продължават да напускат страната и да търсят по-високи заплати и по-добри условия на труд в чужбина. Точният брой българските лекари, които са напуснали страната, не е ясен, но със сигурност са хиляди. Статистиката на Федералната лекарска камара в Германия показва, че там работят 1883 лекари от България. Във Франция също има над 1000 български лекари.
Подобна е и ситуацията с медицинските сестри. В началото на годината от
синдикатите обявиха, че има недостиг от близо 17 000 медицински сестри.
За последните 30 години броят им е намалял почти два пъти, показват данните на Националния статистически институт от 2023 година. Докато през 1990 г. те са били над 53 000, то през 2023-та са близо 28 600.
Протестът на медиците обаче засега не успява да стресне достатъчно управляващите, както този на шофьорите от столичния градски транспорт. Остава надеждата исканията им да бъдат взети предвид в обсъждането на следващия бюджет.
