Съединените щати отказаха да участват в Международната конференция на ООН за борба с бедността, която започна на 30 юни в Испания и ще продължи до 2 юли. Причината е несъгласие с някои части от заключителната декларация, особено по въпросите на равенството между половете, международната търговия, управлението на дълга и трансфера на технологии.
Целта на срещата на върха, на която 193 държави членки на ООН изпратиха представители, сред които 70 държавни и правителствени глави, е да се намери решение на нарастващата пропаст между бедните и богатите страни. Очаква се да бъдат поети ангажименти за трилиони долари, но остава под въпрос дали липсата на САЩ няма да подкопае тези усилия.
Организаторите се надяват конференцията да подпомогне изпълнението на Целите за устойчиво развитие до 2030 година, защото
остават само пет години до крайния срок, а не са постигнати особени резултати.
Дълговото бреме на развиващите се държави е зашеметяващо. На практика почти 3.3 милиарда души живеят в страни, които харчат повече за обслужване на дълга, отколкото за качествено здравеопазване и образование. Годишният финансов дефицит за насърчаване на развитието и извеждане на милиони хора от бедност е 4 трилиона долара (3,4 трилиона евро). В същото време тенденциите са към намаляване на помощта от богатите за бедните страни и свиване на инвестициите.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш откри международния форум с думите: „Финансирането е двигателят на развитието, но в момента този двигател не работи!“ Как да заработи обаче, никой не казва.
Според изследване, публикувано в медицинското списание The Lancet,
решението на Тръмп да намали по-голямата част от финансирането на САЩ
за чуждестранна хуманитарна помощ може да причини над 14 милиона допълнителни смъртни случая до 2030 година. Една трета от хората, изложени на риск от преждевременна смърт, са деца, установява изследването.
За да не се стига до там ООН призовава за спешна намеса срещу стремглавото увеличаване на неравенствата.
Анализ на правозащитната организация „Оксфам“ разкрива, че
през 2024 г. най-богатият 1% от населението на света има повече богатства,
отколкото общите притежания на 95% от хората взети заедно.
По данни на „Форбс“ общото богатство на милионерите през 2024 г. достига 90.5 трилиона долара – с 4.2% повече спрямо 2023 година. Съединените щати отбелязват най-голям растеж с 562 000 нови милионери (7.6%), достигайки 7.9 млн. души.
През март държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че администрацията на президента е отменила над 80% от всички програми на Американската агенция за международно развитие (USAID), като целта е да се наблегне на вътрешните разходи. Другият упрек към програмата е, че подкрепя либерални проекти.
Присъстващите делегати
останаха неприятно изненадани от отсъствието на Съединените щати.
Една от причините да не се включат е, че американският президент Доналд Тръмп е обиден на Испания, защото отказа да се ангажира да отделя 5% от БВП за разходи за отбрана, като предпочете тези пари да отиват за здравеопазване и образование.
В отговор Вашингтон може да накаже правителството на Педро Санчес с ограничаване на достъпа на испанските компании до публични търгове или да наложат специфични бариери за банки или консултантски фирми, които работят свободно на тяхна територия.
Документ, изготвен от Испанската търговска камара и публикуван от информационната агенция Europa Press, показва, че
Вашингтон може също да наложи ограничения върху достъпа
до или използването на американски технологии, като например облачни платформи или технологии за криптиране.
Също така САЩ могат да затегнат фитосанитарните изисквания за хранителни продукти, като плодове, вино или зехтин, позовавайки се на съображения, свързани с общественото здраве, както и да създадат допълнителни бюрократични бариери за испанския износ.
Другата причина за отсъствието на САЩ от конференцията на ООН е, че на последната подготвителна
среща на 17 юни те отхвърлиха заключителния документ,
който беше договарян в продължение на месеци от 193-те държави членки.
В документа се казва, че делегатите са се споразумели да обявят началото на „амбициозен пакет от реформи и действия за спешно преодоляване на финансовата дупка“.
Президентът Тръмп е доста скептичен към дейността на международните организации. Той редовно призовава за преглед на американското финансиране на ООН. Правителството на
САЩ е внесло почти 13 милиарда долара в организацията
през фискалната 2023 г., която е последната, за която са налични пълни данни. Това представлява повече от една четвърт от финансирането на колективния й бюджет.
Според президента Тръмп ООН не бива да получава толкова пари, защото е „показала, че е неспособна да решава глобални конфликти“, освен това той иска да се сложи край на неравенството в нивата на финансиране между по-богатите страни.
Факт е, ролята на международните организации се свива и все по-рядко се постигат важни общи решения. Въпросът е в какъв друг формат може да се потърси решение за баланс между изключителното неравенство и глобалната олигархия? Тъй като отговор на този въпрос няма, остава да видим какво ще постигнат делегатите на конференцията на ООН в Испания.
