Вълната от сътресения, които засегнаха Европа през последните години, като започнем от пандемията и стигнем до войните в Украйна и Близкия изток, най-накрая подтикнаха Брюксел да координира запасите от основни стоки.
Европейската комисия представи в сряда (9 юли) план, който да гарантира, че европейците разполагат с достатъчни запаси от основни стоки, храни, лекарства, боеприпаси, критични суровини и др. случай на природно бедствие, епидемия или война.
Стратегията, наречена „Подготовка 2030“, съвпада с предупрежденията, които отправи НАТО на последните си срещи на лидерите, за възможна атака от Русия в следващите три до пет години. Миналия месец пък германският началник на отбраната генерал Карстен Бройер предупреди, че Русия може да нападне държава членка на ЕС през следващите четири години.
Русия, разбира се, не е единствената заплаха. Учените предупреждават, че
ЕС е по-уязвим от много други региони към последиците
от изменението на климата, тъй като се затопля два пъти по-бързо от средното за света. Избухване на нови пандемии също не е изключено.
Според Брюксел, това означава, че трябва да се предвиди наличието на запаси от определени основни продукти, за да няма проблеми със снабдяването и паника сред гражданите.
Правителствата пък трябва да са подготвили институциите си да предоставят на своите граждани насоки в случаи на евакуация и начините за достигане до службите за спешна помощ.
В доклада на специалния съветник на Урсула фон дер Лайен – Саули Нийнисто, от октомври 2024 г., се казва, че е необходимо
да се набавят запаси от храна, питейна вода, лекарства,
както и фенерчета и радиостанции на батерии.
В плана за готовност за кризи, който бе представен през март, Комисията заяви, че домакинствата трябва да разполагат със „запаси за спешни случаи“, включително достатъчно храна, за да оцелеят „минимум 72 часа“ без външна помощ в случай на криза.
Тридневният срок е изчислен въз основа на допитвания на Евробарометър. Анкетите показват, че повечето граждани на ЕС не биха могли да издържат повече от това време, без да си готвят или да се отопляват. Идеята е до три дни след началото
на бедствието или конфликта ЕС трябва да реагира бързо.
Една от главите на новата стратегия, наречена „гражданско-военно сътрудничество“, призовава за засилен обмен на информация между страните от ЕС и Комисията, за да се планират бъдещите действия.
За целта може да се разчита на Европейската програма за отбранителна промишленост (EDIP) на стойност 1.5 милиарда евро, която включва запасяване със стоки, свързани с отбраната и механизми за действие при възникнали кризи с доставките. Това може да се отнася например за боеприпаси, ракети или системи за противовъздушна отбрана.
Проблемът тук е, че информацията относно военните и свързаните със сигурността запаси на страните от блока е секретна. Повечето от тях не са склонни да споделят класифицирани данни, които биха
помогнали на Брюксел да разбере с какво разполагат в складовете.
Еврокомисията също така ще ускори работата по създаването на запаси на равнище ЕС от продукти като модули за ремонт на кабели, „за да се осигури бързо възстановяване при прекъсване на енергиен или оптичен кабел“, и стоки като редкоземни метали и постоянни магнити, които са от решаващо значение за енергийните и отбранителните системи.
Предвижда се през 2027 г. да бъде създаден хъб на ЕС за координиране при кризи. Другата задача на Комисията е да разработи и представи цялостна оценка на риска и заплахите, за да може ефективно да бъдат преодолени бъдещи кризи като природни бедствия или хибридни заплахи.
