Схемата с телефонните измами започна през 90-те години на миналия век. През годините цели квартали в няколко града бяха заети с този доходен бизнес, а вече има и трето поколение телефонни измамници, които са на по 16-17 години.
Полицията предупреждава постоянно за тези измами, медиите също, в пощите, където някои хора получат пенсиите си, са разлепени плакати, но никаква полза. Вместо това, измамниците стават все по-находчиви и изобретателни, а измамените все по-многобройни.
Пандемията и икономическите кризи затриха стотици смислени бизнеси, но този бизнес процъфтява и се
усъвършенства и може да се каже, че е българският „Клондайк“
(канадска река, която привлича златотърсачите през 19 век, когато започва т.нар. „Златна треска в Аляска“ ). Телефонните измами са треска за злато в нашенски вариант.
Още пред 2019 г. МВР изчисли, че
телефонната мафия печели най-малко 10 млн. лева на година.
Вероятно толкова печели и другият вид измамници – екстрасенси, гадатели и ходжи.
Любимата схема на измамниците е да се представят за полицаи и да търсят съдействие от будни граждани, най-вече финансово. Най-новият им трик е да влизат в кожата на служители на Главна Дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП). Неизвестни звънят по телефона на хората и им казват, че помагат за предотвратяване на престъпление и опит за източване на банковите им сметки. Целта е
изтегляне на кредит или превод на пари в полза на измамниците.
Мъж, представящ се най-често като комисар Петър Димитров Андонов от ГДБОП, съобщава на клиент на банка, че е жертва на финансова измама, която той разследва и настоява за съдействие. Цитира се име на човек – Симеон Ангелов Симеонов. Твърди се, че той, чрез фалшиво пълномощно, опитва да изтегли част от спестяванията или кредит от името на жертвата.
От потърпевшия се очаква да подаде личните си и банкови данни, необходими да се започне „процедурата“. Част от нея включва превод по сметка на финансовата институция, всъщност по сметка на измамниците, на стойността на уж източената от сметката сума.
Вътрешното министерство обясни, че измамниците уверяват потърпевшия, че
мним служител на Централната банка лично ще възстанови
преведената сума по клиентската сметка в съответната банка в рамките на часове.
В същото време се изпраща имейл с прикачени файлове, а документите са изпращани от имейл адреси, които на пръв поглед изглеждат като идващи от ГДБОП и банкова институция. За да изглежда съвсем като наистина, измамниците молят клиента да изчака на линия, докато бъде свързан последователно със „служители на банката и на Централната банка“. След секунди с тях се свързва жена, която се представя за Антоанета Георгиева.
Дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП вече работи по няколко сигнала, а
само за седмица са предотвратени два опита за теглене на кредити
и възстановяване на изтеглени суми на стойност 20 000 лева и 70 000 лева.
По-страшния вид телефонна измама е така нареченият „спуфинг“. Измамници се обаждат на жертвите си, като използват нашия телефонен номер, без дори да разберем. С телефонния ни номер измамниците могат да се сдобият много лесно – чрез различни обаждания, в които да вземат нашите данни или със специална програма за генериране на телефонни номера.
Институциите са наясно, че
могат на намалят щетите, но не и да изкоренят порочната практика.
Причината е, че тя става с доброволното участие и лековерие на потърпевшите. Те са предимно по-възрастни хора, но не само.
За сравнение, потребителите на разомагьосването при врачки, леене на куршум и направа на любовно биле, не са възрастни хора, а и сами търсят тези „експерти“. Но пък са такива, които имат по няколко хилядарки за сеанс.
Единственият начин да се затрият тези зловредни схеми си остава всички набелязани да се откажат да дават пари на измамниците. Но явно това скоро няма да се случи.
