Преди 160 години Тодор Бурмов започва да издава в Цариград вестник „Время“. Това се случва на 7 август през 1865 година.
„Время“ е български седмичен вестник, който излиза в периода между 1865 и 1867 година. Редактор и собственик на вестника е Тодор Стоянов Бурмов – виден български възрожденец, борец за църковна независимост и активен политически деец след Освобождението.
През 1865 г. вестник „Съветник“, който издава Бурмов, е спрян. Той обаче продължава да отстоява своите позиции на страниците на вестник „Время“ . Макар и да не е революционер,
Тодор Бурмов подкрепя идеята за освобождение чрез радикални мерки,
но поставя акцента не върху самостоятелно освободително движение, а върху ролята на Русия.
Вестникът си поставя за цел „да спомага на българскийт народ да достигне чрез добиването на законните си правдини, чрез доброто си уреждане и чрез образованието до оная степен на благосъстояние, на развитие на нравствените и материалните сили, което му прилича.“
Вестникът е проводник на идеи, близки до умереното течение сред българските участници в църковната борба.
Противопоставя се на католическата пропаганда, призовава за реформи в образованието и отхвърля проекта на Митхат паша (османски държавник, инициатор на приемането през 1876 г. на първата османска конституция) за общи училища за християни и мюсюлмани.
През 1866 г. в три последователни броя на вестника е обнародвано за първи път едно от най-известните слова на Григор Пърличев (български възрожденец, учител, писател и преводач от Охрид) – „Чувай ся себе си“, произнесено на български по случай края на учебната година в гръцкото училище в Охрид.
Тодор Стоянов Бурмо̀в (1834-1906 г.) е бил народен представител в Първото Велико народно събрание и в I, II и XII Обикновено народно събрание.
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Бурмов е ковчежник на Канцелария за граждански дела към щаба на Руската армия. През 1878 г. е назначен за вицегубернатор на Пловдив, а на следващата година – за губернатор на София.
Това предопределя и блестящата му политическа кариера. Княз Батенберг го избира за пръв министър-председател на страната (5 юли – 24 ноември 1879 г.), като едновременно с това е и министър на вътрешните работи и управляващ Министерството на народното просвещение.
