Това е актуалният въпрос още от приемането на България и Румъния в Европейския съюз. „Кой е по-по-най?”, въпрос на престиж в дъното на класацията, обикновено касаещ кой ще заеме последното място по някои критерии и кой ще задържи престижното предпоследно. Сега актуалният проблем е свързан с държавните сметки и по-конкретно с бюджетния дефицит.
В Румъния вече има реални действия за справяне с проблема, България е още на ниво идейни недомлъвки.
„Ще направим анализ в колко от страните членки на Европейския съюз доходът от пенсии се облага с данък“. Това каза преди дни Весела Караиванова, управител на НОИ.
Изказването провокира аналитици да предположат, че макар и все още в зародиш, се обсъжда идеята пенсиите у нас да се облагат с подоходен данък.
В България държавните и задължителните допълнителни пенсии са освободени от подоходен данък. Пенсионерите плащат данък само върху други доходи (наеми, хонорари, труд, бизнес и други). Тенденцията в ЕС е свързана с това, че много страни са изправени пред нарастващ демографски натиск и започват реформи, които включват и данъчното облагане на пенсиите. Има стремеж към баланс между социална справедливост и фискална устойчивост – високите пенсии да се облагат, ниските да бъдат защитени.
Членът на УС на БНБ Любомир Каримански сипа малко масло в огъня, като направи паралел с други европейски държави, където има различен подход към облагането на инвестиционните имоти.
„В други държави в Европа всяко жилище извън основното плюс още едно се смята за инвестиционно жилище и се облага като инвестиционно жилище“, отбеляза Каримански. Той предложи правителството да помисли за въвеждане на подобна данъчна политика.
„Правителството може да си докара един допълнителен приход. У нас има хора с 10-15 апартамента, което не е нормално“, коментира финансистът.
И така: за преструктуриране на разходите никой и дума не обелва, засега се задава само увеличаване на данъчното бреме. Има, разбира се и по-рафинирани мерки, които остават тайна за широката публика.
Един от малкото на пръв поглед позитивни моменти при изпълнението на бюджета към юни беше ръстът на постъпленията по корпоративния данък от 2 млрд. лева за полугодието на 2024 г. до 3.1 млрд лева сега (55%).
Ако отворим обаче балансите на банковата система можем лесно да установим къде е ключът от бараката.
„В графата „данъчни активи“ банките са осчетоводили над 500 милиона лева към юни спрямо почти нула 3 месеца по-рано. Оказва се, че става въпрос за платени данъци, които иначе би трябвало да се дължат през 2026 година“, твърди финансистът Владислав Панев.
За да се върже (само донякъде) бюджетът за тази година, държавата е „убедила“ банките да внесат половин милиард предварително, обяснява той. Още 500 млн. лева са платени за текущата година, тоест, не става въпрос за дължими сега вноски.
Така се връзва бюджетът за юни. Дали ще се ползват такива способи до края на годината и какво ще правим през 2026 г. (може би тогава ще се внася данък, дължим през 2027 г.), е въпрос, за който ще се мисли тепърва.
Отвъд Дунава явно вече са прекалили с харчлъка (или поне си го признават, за разлика от нашите власти) и вече действат в посока ограничаване на последствията от него.
Докато у нас тепърва ще се мисли за облагане на високите пенсии, пенсионерите в Румъния ще бъдат задължени да плащат 10% здравноосигурителна вноска върху частта от пенсионния доход, надвишаваща 3000 леи (600 EUR) на месец. Мярката ще се прилага за доходи, получени между 1 август 2025 г. и 31 декември 2027 година.
Здравна осигуровка ще трябва вече да плащат и съпрузи и родители без лични доходи, зависими от осигурено лице; лица, получаващи обезщетения за безработица или други плащания за социална закрила; лица в отпуск за отглеждане на дете или за настаняване; лица, получаващи социално подпомагане.
„Идейният проект” на Каримански вече е в етап на реализация в Румъния. 21% ДДС ще се начислява и при продажба на жилища с максимална използваема площ от 120 кв.м. и стойност, ненадвишаваща 600 000 румънски леи. Мярката ще повиши значително цените на жилищата
Същият данък ще се прилага и за жилища, използвани като домове за пенсионери или грижи, домове за деца и рехабилитационни центрове за малолетни с увреждания, настаняване в хотелския сектор или подобни сектори, включително отдаване под наем на къмпинги и ресторантьорски/кетъринг услуги.
От първи август в Румъния рязко се увеличиха цените на редица стоки и услуги. В сила влязоха първите бюджетно-фискални мерки на новото правителство на премиера Илие Боложан за справяне с огромния бюджетен дефицит.
Цените на горивата се взривиха не само заради увеличаването на ДДС от 19 на 21%, но и заради вдигането на акциза за бензин и дизел с 10 процента. За да омекотят ценовия шок, супермаркетите в Румъния обявиха, че замразяват през целия август цените на хранителните продукти.
От 9% на 11% се увеличава ДДС за лекарства за хуманна употреба, храните, услуги по водоснабдяване и канализация, вода за напояване за селското стопанство, доставка на торове и пестициди, включително химически, семена и други селскостопански продукти за посев или засаждане, както и услуги, обикновено използвани в селскостопанското производство.
Ставката на ДДС от 5% се увеличи на 11% за учебници, книги, вестници и списания; достъп до замъци, музеи, мемориални къщи, исторически, архитектурни и археологически паметници, зоологически градини и ботанически градини; дърва за огрев и топлинна енергия за специфични регулирани категории потребители.
От 9% на 21% скочи ДДС за семена, лекарства за ветеринарна употреба, растения и съставки, използвани за приготвяне на храни.
Акцизите също ще се увеличат на два етапа: за алкохол и алкохолни напитки с 10% от 1 август 2025 г. и с още 10% от 1 януари 2026 г.; за преработен тютюн с 3% от 1 август и отново с 3% от 1 януари догодина; а за бензина и дизела – с 10% и за двете дати.
Освен това, считано от 1 август 2025-та, са въведени акцизи за някои видове вина, ябълков и крушов сайдер, както и за медовина. От 1 януари 2026 г. вносните мита за тези стоки скочиха с 10 процента. С други думи, по „усещане за бюджетен дефицит” вече сме предпоследни, преди Румъния, а Букурещ по мерки срещу него вече е преди нас.
Но, като приемем еврото, пак ще ги изпреварим – на фотофиниш.
