Когато американският президент Доналд Тръмп обещава, обещава мащабно, като се стигне до изпълнението, все друг се налага да плаща сметката. В началото на седмицата бе съобщено, че САЩ подготвят двустранна среща между лидерите на Украйна и Русия Володимир Зеленски и Владимир Путин.
Вашингтон обяви, че ще участва в гаранциите за сигурност за Украйна при евентуално постигане на мир, но без да изпраща свои войски. Голяма част от европейските страни, сред които и България, също отказаха да изпратят войници в Украйна. По-рано Тръмп загатна за гаранции, наподобяващи член 5 от Северноатлантическия договор, според който нападение срещу един съюзник се счита за нападение срещу всички. После обаче не повтори тази идея.
Гаранциите трябва да възпрат Русия да нахлуе отново в съседната държава. Задължително е необходимо те да съдържат четири компонента – оръжия, противовъздушна отбрана, военно разполагане и наблюдение на спазването на примирието. Все скъпи условия.
За да омилостиви Тръмп, Зеленски предложи Украйна да купи американски оръжия на стойност 100 млрд. долара, финансирани от Европа, като част от сделката за получаване на гаранции за сигурност от САЩ. Киев ясно е заявил желанието си да придобие поне десет американски системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“.
В Брюксел са наясно, че ако не дадат печеливша за Щатите оферта, Тръмп няма да ги покани в Белия дом втори път да му губят времето. Администрацията на американския президент обича често да повтаря, че Америка дава твърди много пари за Украйна, при все че дори не са на един и същи континент.
От началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна САЩ са предоставили на украинците около 183 милиарда долара помощ, от тях 65.9 млрд. долара са били за военна поддръжка.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви пред американските медии в сряда, че европейските страни ще трябва да платят голямата част от парите за гаранциите за сигурност на Украйна, но не посочи какви ще са те.
В същото време заместник-министърът на отбраната Елбридж Колби отбеляза по време на среща с европейските началник щабове, че Америка възнамерява да играе минимална роля във всички гаранции за сигурност на Украйна. Според него Европа ще трябва да поеме тежестта на поддържането на траен мир.
Ръководителите на отбраната от Великобритания, Франция, Германия и Финландия настояха САЩ да разкрият конкретно какви гаранции ще предоставят, като войски и въздушни средства. Те обаче не получиха отговор, а само уверението, че тежестта ще падне основно върху Европа.
Европейски анализатори са на мнение, че ако се постигне споразумение между Москва и Киев, на ЕС ще се наложи да изпрати мироопазващи сили в Украйна и да купува повече произведени в Америка оръжия. При това изпратените войски ще трябва да са под флага на съответните държави, а не на НАТО, защото присъствието на войници от Алианса е червена линия за Русия.
Миналата седмица специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф обясни, че гаранциите за сигурност ще бъдат дадени от отделни страни, а не от НАТО в неговата цялост, за да може да се постигне споразумение с Русия. Потенциален вариант е двустранни споразумения на Киев с отделни държави или колективен документ с членовете на така наречената Коалиция на желаещите – 31 държави, които досега предоставяха помощ на Украйна, но където не участват Съединените щати.
Е, Тръмп каза в понеделник, че е готов да изпрати американски войски в Украйна, но във вторник се отказа и посочи, че ще е по-добре САЩ да предоставят въздушна подкрепа или нещо друго на европейските войски там.
Междувременно и Русия настоява за гаранции за сигурност. Външният министър Сергей Лавров, който отиде на срещата в Белия дом с фланелка с надпис „СССР“, повтори тази седмица, че Москва не се е отказала от основните си искания – Украйна да стане неутрална държава, което изключва членството й в НАТО и да намали драстично военните си сили.
„Москва няма да се съгласи с колективни гаранции за сигурност, договорени без Русия… Русия ще приеме, ако гаранциите за сигурност на Украйна бъдат предоставени на равноправна основа с участието на държави като Китай, Съединените щати, Обединеното кралство и Франция“, подчерта Лавров на пресконференция след среща с йорданския външен министър.
Лавров се върна и към концепцията, предложена по време на мирните преговори в Истанбул през април 2022 г., която включваше коалиция, подобна на НАТО, от държави, които да гарантират сигурността на Украйна.
Ситуацията е такава, че всеки тегли чергата към себе си, но Европа е в най-неизгодната позиция. На нея хем не й се дава пълноценен достъп до процеса, хем накрая тя ще плати сметката.
