Неразбираемо противоречиви оценки и скандално прокорупционни нагласи излъчва т. нар. номинационна комисия в доклада си с оценките за четиримата кандидати за членове на Комисията за противодействие на корупцията. При максимално възможни 150 точки с най-висока оценка от 135 точки е Стоян Петков, настоящ шеф на дирекция „Противодействие на корупцията“ в комисията. Заместникът му същата дирекция Петър Коев е със 121 точки, адвокат Мария Даскалова е със 118 точки, а колежката й Аделина Натина-Зиколова получи 63 точки.
Оценките са по три критерия – моралните и професионални качества на кандидата и неговата квалификация и опит; специфичната подготовка, качествата и мотивацията на кандидата за длъжността член на КПК; както и неговата концепция. В доклада с мотивите и оценките, който е внесен вече в парламентарната комисия по превенция и противодействие на корупцията, се излагат обаче пропуски в представянето, будещи недоумение както за висотата на оценките, така и сочещи откровена прокорупционна нагласа на самата номинационна комисия.
Стоян Петков не е отговорил в пълнота на въпроса за стандартите на Европейски съюз и на Съвета на Европа в областта на борбата с корупцията, няма и практически опит в установяването на конфликт на интереси и несъответствия в декларираното имущество на хората, заемащи публични длъжности“. Освен това говорил е за надграждане, а не за същностна промяна в работата на КПК.
Петър Коев също нямал опит по отношение на установяването на конфликт на интереси и не отговорил пълно за правозащитните стандарти, при които следва да се извършват процесуалните действия за претърсване и изземване, както и за евростандартите в областта на борбата с корупцията. Мария Даскалова не била добра в анализа и виждането си за промяна в КПК, а Аделина Натина-Зиколова не познавала дейността й, като нямала и административен опит.
Осевн с потресаващо двуличие поведението на номинационната комисия издава явна прокорупционна предубеденост. Основен за всички кандидати се оказва въпросът за антикорупционните сигнали срещу съдии, при което от кандидатите явно се е очаквало не да насърчат, а да заклеймят подобно поведение като застрашаващо независимостта на съда.
В тази насока е и установеният недостатък на кандидатите – че не показали „рефлекс за възможността по този начин да се увреди съдебната независимост“, както и че нямали изявления или прояви „които да демонстрират професионална подкрепа или позиция в защита на независимостта на съдебната власт и върховенството на правото“.
Така излиза, че първото и основно задължение на антикорупционната комисия е не да се бори с най-страшната и парализираща правовия ред корупция – съдебната, а да неутрализира всеки сигнал в тази насока с фалшивата мантра за защита на съдебната независимост.
