Модната индустрия остава един от най-големите източници на екологичен стрес. Според фондация „Елън Макартър“ и Програмата на ООН за околната среда, тя е отговорна за 2-8% от световните емисии на въглерод, а годишното ѝ потребление на вода достига 215 трилиона литра. Производството на влакна почти се е удвоило през последните две десетилетия – от 58 милиона тона през 2000 г. до 116 милиона тона през 2022 г. и се очаква да се увеличи до 147 милиона тона до 2030 година.
Последиците за околната среда са очевидни: 85% от текстила се изпращат на сметища всяка година, а прането на синтетични дрехи изхвърля 500 хиляди тона микропластмаси в океаните – еквивалент на 50 милиарда пластмасови бутилки. В същото време около 60% от тъканите са изработени от пластмаса, а създаването им отнема около 1% от световното производство на петрол.
Според доклади на Световната банка,
производството на текстил е отговорно за до 20% от промишлените отпадъчни води в световен мащаб.
В същото време само 0.3% от ресурсите на индустрията се рециклират в нови тъкани, което води до годишни загуби на суровини на стойност над 100 милиарда долара.
Негативните ефекти засягат не само околната среда, но и социалната сфера. Фабричните работници – предимно жени в развиващите се страни – получават минимални заплати и работят в трудни условия. Използването на химикали застрашава здравето както на работниците, така и на потребителите.
На фона на кризата международните инициативи набират скорост.
В Женева и други центрове на глобално регулиране се обсъжда преходът към кръгова икономика в модата,
намаляването на пластмасовия отпечатък и насърчаването на устойчиви бизнес модели. Експертите изчисляват, че ще са необходими 20-30 милиарда долара инвестиции годишно за намаляване на щетите върху околната среда, от които 60% са за енергия, вода и отпадъци.
По този начин бързата мода се превръща в един от ключовите фактори за климатичен и социален натиск, а преходът към устойчиви практики се превръща във въпрос не само на имиджа на марката, но и на глобалната сигурност.
