Вацлав Клаус
Изказване пред Геополитическата среща, 16 септември 2025 г., Будапеща
Приех задачата да представя встъпителни бележки за този панел. Правя го, въпреки че не споделям базисната идея на заглавието „Какво идва след глобализацията?“ Имам съмнения относно самото понятие „глобализация“ Не искам да нарушавам приятната и приятелска атмосфера на конференцията, но трябва да представя и защитя една различна гледна точка, която съм поддържал много години. Опасявам се, че заглавието на настоящата сесия е заблуждаващо и може да ни отведе встрани.
Невъзможно е да се отрече, че навлязохме в нова фаза на световната икономика, отличаваща се с по-ниско ниво на откритост в сравнение с предходните десетилетия. Но дали е приемливо да определим настъпващата епоха като „епоха след глобализацията“? Не мисля така.
Въпросът „Какво идва след глобализацията?“ се основава на твърде съмнителната предпоставка, че досега сме живели в епоха на глобализация и че тази епоха приближава към края си. Разглеждам това като погрешен начин на мислене, погрешна аргументация, погрешен прочит на историята. За мое голямо съжаление, тази аргументация е повече или по-малко възприета като доказана в интелектуални кръгове в целия Западен свят. За мен е загадка защо тя е възприета дори от сериозни и задълбочено мислещи хора.
Подозирам, че този начин на мислене идва главно от Съединените щати – страна, която постоянно губи позицията си на хегемон и не желае да приеме новата уредба на света. Тази промяна е част от протичащия преход от еднополюсен към многополюсен свят, който, разбира се, не е приключил.
Ако не греша, никога не съм използвал понятието „глобализация“ в моите публикации или речи. Причината е, че не се нуждая от него. Ако съм го използвал, било е неволно, поради невнимание. Според мен „глобализация“ не е добре дефинирано понятие. Това е журналистически термин – твърде неясен, доста повърхностен и безполезен като основа за сериозна дискусия.
Както казах, няма съмнение, че през последните десетилетия се случва нещо, но мисля, че е по-подходящо да използваме по-неутралния израз „интернационализация на човешките дейности“. Би било по-полезно и по-продуктивно да дискутираме в светлината на степента на закритост и/или откритост. Световната история е процес, характеризиращ се с вариращи степени на откритост и закритост в зависимост от политически, икономически и социални условия. Тези условия са резултат от различната степен на свобода, както и от природата на политическата система. Колкото по-свободно е едно общество (и неговата икономика), толкова по-открито или отворено е то, и обратното. Поради тези съображения предлагам да се върнем към старата терминология.
Вместо да се лутаме из древната история, нека да останем в епохата, в която живяхме, нека останем в рамките на историята на „преживяното от нас“, от нашите поколения, както и на предвидимото от нас бъдеще. Аз лично преживях повече от половината от моя живот в полу-затворено комунистическо общество и икономика (ако оставим настрана, че бях роден и прекарах първите си шест години в Бохемия и Моравия, тогава протекторат на нацистка Германия). По време на Студената война гледахме със завист през Желядната завеса на отвореното общество, процъфтяващо на Запад. След този, продължил 40 години комунистически жизнен път, се радвах на революционно отваряне и относително кратък период на живот в истински свободно общество.
Това приключи. За мен тази епоха свърши с влизането ни в Европейския съюз и с трансформацията на тази институция от икономическо обединение в политически съюз. Тази епоха приключи също така в резултат на победата на идеологическите опоненти на свободните пазари и свободната търговия, в резултат на победата на прогресивизма, уокизма, енвиронментализма, мултикултурализма, джендъризма и т.н.
След Втората световна война светът преживя радикално отваряне, което доведе до нарастваща интернационализация на човешките дейности въобще, не само на икономическите. Непрекъснатият ръст на международните пътувания до мащаба на стотици милиони годишно отразяваше не само спада на цената на пътуването, но и – което е по-важно – нарастващото богатство в много общества, не само във вече развитите страни. Ако използваме икономическа терминология, това бе класически ефект на богатството.
Тази епоха се съпровождаше от огромен ръст на международната търговия, който доведе до временно господство на идеологията на свободната търговия и свободните пазари. Борбата за или против свободната търговия бе основната отличителна черта на последните 80 години. Бихме могли да повторим всички добре известни аргументи относно дилемата между свободна и справедлива търговия (което означава протекционизъм), но това е нещо твърде различно от разговора за глобализацията. Защо и кога някой, вместо да продължи дискусията относно свободната търговия и свободните пазари, пренасочи дебатите към глобализацията?
Моето предположение е, че това се случи в момента, когато дискусията бе отнета от ръцете на старите идеолози и философи (като Мизес, Хайек, Фридман и техните привърженици в политиката) и бе поета от тези, които искаха да ръководят (или управляват) света и които мислеха повече за глобалното управление, отколкото за свободата и свободните пазари. Това доведе до появата на термина „глобализация“, въпреки че зад него имаше още нещо. Това бе глобализмът, идеология, която се обявява за глобално правителство и която се промотира от тези, които искат да управляват света и са ангажирани с глобалните институции, глобалните банки и корпорации. Това, разбира се, са сили, които са напълно противоположни на свободните пазари и свободната търговия.
Трябва да се съпротивляваме на този начин на мислене. Той възприема предпоставките на нашите вечни опоненти. Той ни отслабва. Вие повдигате въпроса какво предстои. Това зависи изцяло от нашата способност да победим в в съвременния интелектуален дебат. Ако приемем термина „глобализация“, ние вече сме на половината път до поражението. Затова изложих моите противоречиви бележки тази сутрин.
https://www.klaus.cz/clanky/5615
Превод (с незначителни съкращения): Александър Маринов
